— Как?
— Искаш да знаеш, за да можеш да ги пресееш, нали?
— Да.
— Защо не питаш доктор Блум?
— Предпочитам вас.
— Какво ще получиш в замяна на това, Кларис? Повишение? Сега какво си? Агент девета степен? Какво получават в днешно време за награда нещастните агенти девета степен?
— Преди всичко ключ за входната врата. Та как ще се прояви това при диагнозата?
— Хареса ли ти в Монтана, Кларис?
— Не беше лошо.
— А как ти се видя мъжът на братовчедката на майка ти?
— Различни бяхме.
— Те какви бяха?
— Съсипани от работа.
— Други деца имаха ли?
— Не.
— Къде живеехте?
— В едно ранчо.
— За овце?
— Овце и коне.
— Колко време остана там?
— Седем месеца.
— На колко години беше?
— На десет.
— Оттам къде отиде?
— В Дома за деца към лютеранската църква. В Боузман.
— Истината ми кажи.
— Говоря истината.
— Заобикаляш истината. Ако си уморена, можем да поговорим пак към края на седмицата. На мен лично вече ми доскуча. Или предпочиташ сега?
— Сега, доктор Лектър.
— Добре. Едно детето отпращат далеч от майка му да живее в ранчо чак в Монтана. В ранчото отглеждат овце и коне. Мъчно му е за майката, възбудено е от присъствието на животните…
Доктор Лектър разпери широко ръце и прикани Старлинг да продължи разказа.
— Беше прекрасно. Имах си собствена стая с индианска черга на пода. Позволяваха ми да яздя една кобила… Тя не беше добре със зрението. Всички коне страдаха от нещо. Едни бяха куци, други — болни. Някои от тях бяха съжителствали с деца през целия си живот и сутрин цвилеха по мен, щом ме зърнеха на път за училище.
— А после?
— Открих нещо в хамбара. Там имаше една стаичка, в която държаха разни вещи, та в нея попаднах на… отначало помислих, че е стар шлем. Когато го свалих от полицата, видях, че на него пише: „Безболезнен умъртвител за коне“. Имаше формата на звънец, а най-отгоре дупка, през която да се стреля. Калибърът май беше 32.
— Да не би в това ранчо да са угоявали коне, предназначени за унищожение, Кларис?
— В ранчото ли ги убиваха?
— Само тези, които отиваха за лепило и тор. Побират се шест в камиона, когато са мъртви. А другите, от които се произвеждаше храна за кучета, откарваха нанякъде живи.
— Какво стана с кобилата, която си яздела из двора?
— Заедно избягахме.
— Докъде стигнахте?
— До диагностицирането, което очаквам да ми разкриете.
— Известно ли ти е как става тестуването на кандидати от мъжки пол за трассексуална хирургична намеса?
— Не.
— Щеше да ми е по-лесно, ако имах подръка някои от правилниците на специализираните центрове, но като начало слушай: тестовете най-често включват Скалата на Вехслер за интелигентност, „Къща-Дърво-Човек“, „Роршах“, „Автопортрет“, Тематичната аперцепция, теста от Минесота и някои други… май че и на Дженингс, дето го разработи Нюйоркският университет. На теб ти трябва нещо, което веднага да ти проясни нещата, нали, Кларис?
— Да, и предпочитам да е възможно най-бързо.
— Чакай тогава… Нашата хипотеза е, че търсим мъж, който ще даде при тестовете резултати, различни от истинския транссексуалист. Значи при „Къща-Дърво-Човек“ той няма да нарисува първо женска фигура. Транссексуалните мъже почти неизменно рисуват най-напред жена и — което е типично за тях — обръщат голямо внимание на украшенията. А мъжките им фигури са крайно стереотипни. Изключение правят, когато рисуват Мистър Америка, но иначе нищо особено. При рисунката на къщата ще познаем нашия човек по това, че ще липсват елементите на розовото бъдеще — бебешка количка отпред, перденца по прозорците, цветя в градината. Истинските транссексуалисти рисуват два вида дървета — пищни върби и дървесни кастрати. При тях онези дървета, които са срязани от края на рисунката или ръба на хартията, тоест кастрационните образи, са изпълнени с живот. Това са буйни, плодоносни дънери. Тази разлика е много важна. Техните кастрати нямат нищо общо с изплашените, мъртви, обезобразени дръвчета, нарисувани от душевно разстроени хора. Та думата ми е, че дървото на Били ще бъде нещо страшно. Да не би да бързам много?
— Не, доктор Лектър.
— На автопортрета си транссексуалистът почти никога не се изобразява гол. Да обобщя ли?
— Да, ще ви бъда признателна.
— Опитай се да получиш списък на хората, отхвърлени от трите центъра за промяна на пола. Първо провери онези, на които е било отказано поради престъпно минало, а сред тях обърни специално внимание на взломаджиите. Търси също тежки психически проблеми в детството, свързани най-вече с насилие. След това започни с тестовете. Търсим бял мъж, който вероятно е под трийсет и пет годишен, едър. Но той не е транссексуален, Кларис. Само се мисли за такъв и сега е озадачен и много сърдит, задето са го отхвърлили и не искат да му помогнат. Това е всичко, което ще ти кажа, докато не прочета делото. Нали ще ми го оставиш?