— Съгласен съм с вас…
— Изслушайте ме. Процентът на хората, склонни към насилие, е много по-нисък сред транссексуалистите, отколкото сред останалите слоеве на населението. Това са свестни хора с истински здравен проблем, с един открай време неразрешим проблем. Те заслужават да им се помогне и ние сме в състояние да го сторим. Затова няма да допусна тук лов на вещици. Няма случай да сме нарушили лекарската тайна. Няма и да го сторим. Нашият разговор започва оттук, господин Крофорд.
Дълги месеци вече покрай болестта на жена си Крофорд бе имал работа с лекари и медицински сестри, беше свикнал да ги ухажва, да им угажда, да им уйдисва на акъла, само и само да измъкне от тях някаква облага за Бела. До гуша му беше дошло от лекари. Но това тук не бе неговият личен живот. Тук беше Балтимор, това бе работа. Затова се зае отново да ухажва.
— В такъв случай не съм се изразил добре, докторе. Вината е моя — още е много рано, а аз не съм от ранобудните птички. Цялата работа е там, че човекът, когото търсим, не е ваш пациент. Вие сте отказали да му помогнете, защото ви е станало ясно, че не е транссексуалист. Не говоря наизуст — ще ви покажа някои конкретни начини, доказващи, че той би трябвало да се отличава от типичните транссексуални пациенти. Ето тук кратък списък на онова, което вашите хора биха могли да проверят в досиетата на отхвърлените кандидати.
Доктор Данилсън потърка носа си пръст, докато четеше. После върна листчето на Крофорд.
— Оригинално, господин Крофорд. Дори крайно необичайно, бих казал. Мога ли да попитам кой ви е изготвил този списък от… предложения?
Едва ли държите да знаете, доктор Данилсън.
— Списъкът е съставен от моя отдел по поведенческа психология — каза Крофорд. — След консултации с доктор Алан Блум от Чикагския университет.
— Искате да кажете, че Алан Блум е дал съгласието си за това тук?
— Ние разчитаме не само на тестовете. Има и друг начин Бъфало Бил да се открои във вашите досиета… Той вероятно се е опитал да скрие престъпното си минало или други компрометиращи данни. Покажете ми само онези кандидати, които сте отхвърлили, докторе.
Данилсън обаче през цялото време клатеше глава.
— Прегледите и разговорите с кандидат-пациентите имат строго поверителен характер.
— Доктор Данилсън, как може да се нарече поверителна измамата или даването на лъжливи сведения? Какво общо има истинското име на един престъпник с отношенията между лекар и пациент, след като той и без това не ви го е съобщил, а вие сте били принуден да го издирвате? Защото на мен ми е добре известно колко добросъвестно се отнасят по тези въпроси в „Джонс Хопкинс“. Убеден съм, че сте имали такива случаи. Пристрастените към хирургическа намеса подават молби навсякъде, където се вършат операции. Това по никакъв начин не може да се отрази на доброто име на заведението, нито на неговите пациенти. Да не мислите, че при нас във ФБР не се получават постоянно молби за работа от какви ли не луди? Всеки ден! Онзи ден в Сейнт Луи се явил един с перука, базука, две ракети и прясно одрана меча кожа в торба за голф. Искал да работи за нас.
— Наехте ли го?
— Помогнете ми, доктор Данилсън. Липсата на време ни съсипва. Докато ние тук с вас си говорим, Бъфало Бил може би превръща Катрин Мартин в ей това.
Крофорд постави една снимка на лъскавия тезгях.
— Не се опитвайте да ми пробутвате такива номера — възмути се докторът. — Това са детински опити за изнудване. Аз съм бил хирург на бойното поле, господин Крофорд. Така че си приберете снимката обратно в джоба.
— Е, да, хирургът може да понесе гледката на обезобразен труп — каза Крофорд, докато смачкваше картонената чаша и стъпваше върху педала на кошчето за боклук. — Но не вярвам лекарят да понесе мисълта за един погубен живот. — Той изхвърли смачканата чаша и капакът се захлопна с приятен метален звук. — Ето какво ще ви предложа: няма да искам от вас сведения за пациенти, а само молби от кандидати, подбрани лично от вас въз основа на материала, който ви показах. Вие и вашият съвет за психиатрична преценка сте в състояние много по-бързо от мен да се справите с отхвърлените молби. Ако открием Бъфало Бил благодарение на сведения, получени от вас, никой никога няма да научи за това. Поне не от нас. Ще открия друг метод, по който бихме могли да стигнем до същото, и ще го впиша в официалния отчет.
— Съмнявам се, че ФБР или коя да е държавна институция е в състояние да запази нещо в тайна, господин Крофорд.
— Значи ще ви изненадам.