— Джак Крофорд от ФБР — каза той.
Сенатор Мартин се пресегна и пое слушалката, без да откъсва поглед от доктор Лектър.
— Защо не ме уведомихте за доктор Лектър, господин Крофорд?
— Защото се страхувах, че ще постъпите точно така, както го и сторихте.
— Аз не водя борба с вас, господин Крофорд, но ако вие тръгнете срещу мен, ще съжалите.
— Къде е сега Лектър?
— Пред погледа ми.
— Може ли да ви чува?
— Не.
— Чуйте ме, сенатор Мартин. Щом искате да поемете лични обещания пред Лектър — добре, нямам нищо против. Но едно ще ви помоля — разрешете на доктор Блум да ви инструктира, преди да тръгнете срещу Лектър. Той е в състояние да ви помогне, вярвайте ми.
— Получавам нужните професионални съвети. Благодаря.
— Надявам се да са нещо по-свястно от съветите на Чилтън.
Доктор Чилтън почука леко по прозореца на лимузината. Сенатор Мартин каза на Брайън Госидж да излезе и да види какво иска.
— Вътрешните борби само губят време, господин Крофорд. Изпратили сте при Лектър неопитна стажантка с фалшиво предложение. Аз мога да сторя нещо далеч по-добро. Според доктор Чилтън Лектър е способен да откликне на честно и открито предложение и аз точно това ще му дам — никакви бюрократични отлагания. Ако си върна Катрин жива, всички ще се измъкнем от тази история неопетнени — включително и вие. Ако обаче тя… умре, никакви оправдания няма да ми минат.
— В такъв случай използвайте възможностите ни, сенатор Мартин.
В гласа му тя не долови гняв, само професионална хладна загриженост, която и беше добре позната. Затова откликна на нея.
— Кажете.
— Ако научите нещо, нека да действуваме. Не крийте нищо от нас. Не крийте нищо и от местната полиция. Не ги оставяйте с впечатлението, че ще ви стане приятно, ако ни изключат от играта.
— Очаквам Пол Крендлър от Правосъдието. Той ще се погрижи за това.
— С кого от старшите полицаи на ФБР поддържате връзка там?
— С майор Бахман от бюрото в Тенеси.
— Добре. Ако още не е късно, дръжте настрана средствата за осведомяване. И сплашете Чилтън в това отношение, защото той душа дава за вниманието на пресата. Бъфало Бил не бива да научава всичко. А когато го открием, ще използуваме специалния отряд за бързо реагиране. Трябва много бързо да го нападнем, за да няма време да действува по някакъв начин. Сама ли възнамерявате да разпитате Лектър?
— Да.
— Поговорете преди това с Кларис Старлинг. Тя е на път за Мемфис.
— С каква цел? Доктор Чилтън ми предаде накратко всичко, което тя е научила. Достатъчно се будалкахме.
Чилтън отново потропваше по прозореца и говореше нещо — тя виждаше как устата му се движи. Брайън Госидж го улови за китката и поклати глава.
— Искам да ме пуснат при Лектър, след като разговаряте с него — продължи Крофорд.
— Господин Крофорд, доктор Лектър обеща да назове името на Бъфало Бил в замяна на някои привилегии, по-скоро облекчения. Ако не го стори, можете да си го вземете завинаги и никак не ме интересува повече.
— Сенатор Мартин, знам, че темата е деликатна, но аз съм длъжен да ви предупредя — каквото и да стане, не го молете!
— Разбрах, господин Крофорд. Дочуване. — Тя затвори. — Ако сгреша, тя няма да е по-мъртва от последните шест момичета, които не успяхте да спасите — промълви тихичко на себе си и махна на Госидж и Чилтън да влязат в колата.
Доктор Чилтън беше поискал срещата на сенатор Мартин с Ханибал Лектър в Мемфис да се състои в кабинетна обстановка. За да не се губи време, бяха преоборудвали набързо стаята за инструктаж на въздушната полиция, която се намираше в същия хангар.
Сенатор Мартин трябваше да чака в хангара, докато доктор Чилтън настани Лектър в импровизирания кабинет. Не можеше да стои повече в колата. Обикаляше в кръг под високия покрив, вдигаше взор нагоре към преплетените като решетка греди, после гледаше пак в краката си боядисаните с блажна боя широки ленти. Спря за малко пред стар „Фантом Ф-4“ и облегна чело на хладната му обшивка. Този самолет трябва да е по-стар от Катрин. Господи, Исусе, хайде!
— Сенатор Мартин — повика я майор Бахман. Чилтън и махаше откъм вратата.
В стаята имаше писалище за Чилтън и столове за сенатор Мартин, помощника и и майор Бахман. Оператор с видеокамера беше готов да заснеме цялата среща. Чилтън твърдеше, че това било едно от изискванията на Лектър.
Сенатор Мартин изглеждаше добре, когато влезе в помещението. Тъмносиният костюм излъчваше сила. Беше внушила твърдост и на Госидж.
Доктор Лектър седеше самичък насред стаята в як дъбов стол, завинтен за пода. Върху него имаше метнато одеяло — да прикрива усмирителната риза, вързаните здраво крака и факта, че е прикрепен с вериги за стола.