Ала хокейната маска, която не му позволяваше да хапе, все така покриваше лицето му.
Защо? — почуди се сенатор Мартин. Та нали целта на кабинетната обстановка беше да се вдъхне достойнство на доктор Лектър, да бъде предпазен от унижение. Тя изгледа Чилтън и се обърна към Госидж за някои документи.
Чилтън мина зад гърба на доктор Лектър и — с поглед към видеокамерата — разкопча каишките и свали с театрален жест маската му.
— Сенатор Мартин, да ви представя доктор Ханибал Лектър.
Като видя какво върши Чилтън, за да се самоизтъкне, сенатор Мартин се изплаши не по-малко, отколкото в мига, когато разбра в чии ръце се намира дъщеря и. Всяко доверие, което бе имала в него, се измести от вледеняващото кръвта прозрение, че той е пълен глупак.
Трябваше да импровизира.
Кичур коса падаше между кестеновите очи на доктор Лектър. Беше блед като маската си. Сенатор Мартин и Ханибал Лектър се изгледаха преценяващо — тя изключително интелигентна, а той неизмерим с никое понятие, известно на човека.
Доктор Чилтън се обърна към писалището си, огледа всичко поред и започна:
— Доктор Лектър сподели с мен, сенатор Мартин, че желае да допринесе към разследването със свои конкретни знания в замяна на някои облекчения, свързани със затворническия режим, който му е наложен.
Сенатор Мартин вдигна в ръка някакъв документ.
— Доктор Лектър, това е нотариално заверена клетва, която ще подпиша тук пред вас. В нея се казва, че поемам задължението да ви помогна. Искате ли да я прочетете?
Тя помисли, че той няма да отговори, и се запъти към писалището да я подпише, когато чу зад гърба си гласа му:
— Няма да ви прахосвам времето — вашето и на Катрин — с дребнави пазарлъци за незначителни облаги. Някои кариеристи достатъчно време изхабиха. Нека ви помогна сега, а когато всичко свърши, знам, че и вие ще ми помогнете.
— Можете да разчитате на мен. Брайън!
Госидж показа бележника си — беше готов да записва.
— Името на Бъфало Бил е Уилям Рубин. Наричат го Били Рубин. През май 1975 година моят пациент Бенджамин Распай го посъветвал да започне да идва при мен на терапия и той ме посети. Каза, че живее във Филаделфия, адреса му не помня, но в Балтимор беше отседнал при Распай.
— Къде са медицинските ви досиета? — намеси се майор Бахман.
— Всичките досиета бяха унищожени по заповед на съда малко след като…
— Как изглежда? — продължи майор Бахман.
— Ако обичате, майоре. Сенатор Мартин, единствена…
— На колко е години, опишете външността му, кажете още нещо, което си спомняте — настоя майор Бахман.
Доктор Лектър просто потъна в своя вътрешен свят. Мислеше за нещо друго — анатомичните скици на Жерико, правени за „Салът на Медуза“. И ако чуваше следващите въпроси, с нищо не го показа.
Когато сенатор Мартин успя отново да прикове вниманието му, двамата бяха сами в стаята, а тя държеше бележника на Госидж. Погледът на доктор Лектър се фокусира върху нея.
— Това знаме там мирише на пури — каза. — Кърмихте ли Катрин?
— Моля? Дали съм?…
— Кърмихте ли я с гърдите си?
— Да.
— Много се ожаднява от кърменето, нали? Когато зениците и потъмняха, той отпи една-единствена глътка от болката и и тя му достави върховна наслада. За днес стигаше. Той продължи:
— Уилям Рубин е висок метър и осемдесет и два сантиметра и сега трябва да е трийсет и пет годишен. Има яко телосложение, тежеше около деветдесет килограма навремето и предполагам, че още е напълнял. Косата му, е кестенява, а очите-бледосини. Съобщете им това, после може да продължим.
— Да, така и ще направя — каза сенатор Мартин и подаде бележките си през вратата.
— Видях го един-единствен път. Взе си втори час, но повече не дойде.
— Защо смятате, че именно той е Бъфало Бил?
— Още тогава убиваше хора и вършеше с тях подобни неща — в анатомичен смисъл. Каза, че се нуждае от психиатрична помощ, за да сложи край на действията си, но всъщност искаше да се похвали на някого. Да сподели.
— И вие не го… Той беше убеден, че няма да го предадете на властите, така ли?
— Не мислеше, че ще го сторя, а и обичаше да рискува. Освен това не бях издал приятеля му Распай.
— Распай знаеше ли какво върши?
— Распай си падаше по лошите момчета — целият беше покрит с белези от тях. Били Рубин сподели, че има досие в полицията, но нищо повече. Записах си накратко някои медицински данни за него. Нищо особено, с изключение на едно — Рубин ми каза, че е някога боледувал от слонски антракс. Друго нищо не си спомням, сенатор Мартин, а и вие сигурно изгаряте от нетърпение да започнете да действате. Ако се сетя нещо, ще ви известя.