Надяна си чифт памучни ръкавици и обърна кутията към себе си. Измъкна празното чекмедже. Кафявият плик беше прикрепен за дъното с прозрачен скоч. Не беше залепен, само подпъхнат. Поднесе го към носа си. Неизследван за отпечатъци. Отново използува пинцетите, този път, за да отвори плика и да извади съдържанието му. Пет полароидни снимки. Измъкна ги една по една. Мъж и жена в интимни пози. Глави и лица не се виждаха. Две от снимките бяха правени от жената, две от мъжа и едната — с помощта на автомата и триножника, инсталиран върху нощното шкафче.
Трудно можеше да се съди от мащаба на фотографиите, но жената с нейното внушително тегло и висока фигура несъмнено бе Катрин Мартин. На пениса на мъжа бе надяната халка от слонова кост. Качеството на снимките не бе достатъчно добро, за да се видят други подробности. Мъжът имаше белег от операция на апандисит. Старлинг прибра всяка снимка в отделно найлоново пликче и ги пъхна в голям кафяв плик. После върна тайното отделение на мястото му.
— Прибрала съм всичко ценно — обади се глас зад гърба и. — Според мен нищо не е било откраднато.
Старлинг погледна в огледалото. На прага на спалнята стоеше сенатор Рут Мартин. Видът и бе крайно изнурен.
— Здравейте, сенатор Мартин — обърна се тя. — Искате да полегнете ли? Аз почти привърших.
Макар и изтощена, сенатор Мартин внушаваше почит към себе си. Под лустрото на изискаността прозираше стоманен характер:
— Коя сте вие, моля? Мислех, че полицията вече е привършила тук.
— Аз съм Кларис Старлинг от ФБР. Разговаряхте ли с доктор Лектър, сенатор Мартин?
— Даде ми едно име. — Сенаторът запали цигара и огледа Кларис от главата до петите. — Ще видим колко е достоверно и какво струва. А вие какво открихте в кутията за бижута, госпожице Старлинг? То какво струва?
— Писма, които веднага ще изследваме — беше най-доброто, което хрумна на Кларис.
— В кутията на дъщеря ми? Я да видя.
От съседната стая долетяха гласове и Кларис се изпълни с надеждата, че разговорът им ще бъде прекъснат.
— С вас ли е господин Копли от мемфиския отдел на ФБР…?
— Не, не е, а това не е отговор. Не искам да ви оскърбявам, но държа да видя какво сте намерили в кутията на дъщеря ми. — Тя извърна глава и извика през рамо: — Пол! Би ли дошъл? Госпожице Старлинг, може би познавате господин Крендлър от Департамента на правосъдието? Пол, това е момичето, което Джак Крофорд е изпратил при Лектър.
Плешивината на темето на Крендлър беше загоряла от слънцето. Изглеждаше четирийсетгодишен и явно се поддържаше в добра форма.
— Аз ви познавам, господин Крендлър. Здравейте. Той осъществява Връзката между Конгреса и Криминалния отдел на Департамента на правосъдието и е най-малкото заместник-главен прокурор. Господи, отърви ми кожата!
— Госпожица Старлинг е открила нещо в кутията за скъпоценности на дъщеря ми и го е поставила в кафяв плик. Според мен трябва да видим какво е, не мислите ли?
— Госпожице! — каза Крендлър.
— Може ли да разговарям с вас насаме, господин Крендлър?
— Разбира се. По-късно. И той протегна ръка.
Лицето на Кларис пламтеше. Тя знаеше, че сенатор Мартин не е на себе си, но никога нямаше да прости съмнението на Крендлър, изписано по лицето му. Никога!
— Щом настоявате — подаде тя плика. Крендлър хвърли око на първата снимка и веднага затвори плика. Сенатор Мартин протегна на свой ред ръка.
Старлинг изпита болка, докато я наблюдаваше как разглежда снимките. Когато свърши, отиде до прозореца и остана там, с лице към заоблаченото небе, със затворени очи. Изглеждаше стара на дневна светлина, а когато се опита да запали цигара, ръката и потрепера.
— Сенаторе, аз… — започна Крендлър.
— Полицията претърси тази стая — прекъсна го сенатор Мартин. — Убедена съм, че са открили тези снимки и са имали достатъчно такт да ги върнат на мястото им и да си държат езиците зад зъбите.
— Не, не са ги открили — каза Старлинг. Тази жена бе смъртно ранена, но по дяволите! — Госпожо Мартин, на вас самата ви е ясно, че трябва да разберем кой е този мъж. Ако е приятелят и, добре. Това ще стане ясно само след пет минути. Никой друг не е необходимо да вижда снимките и самата Катрин няма защо да научи.
— Ще се погрижа за това. — Сенатор Мартин прибра плика в чантата си, а Крендлър не възрази, както би било редно.
— Сенатор Мартин, вие ли взехте бижутата от гумената зелка в кухнята? — попита Кларис.
Помощникът на сенатора Брайън Госидж надникна в стаята.