Старлинг зърна доктор Лектър, докато приближаваше към килията. Той четеше с гръб към вратата, седнал на малка маса, завинтена за пода. На масата имаше няколко книги и досието на Бъфало Бил, което му бе дала в Балтимор. Към крака и беше завързан с верига малък касетофон. За Кларис беше необичайно да види Лектър извън психиатричната болница.
Виждала бе такива килии като малка. Бяха произведени в Сейнт Луи в началото на века и оттогава никой не бе построил нищо по-яко: модулна клетка от калена стомана, която превръща всяка стая в затворническа килия. Подът беше от листова стомана, заварена върху решетка, а стените и таванът — от студено валцовани прътове. Прозорец нямаше. Килията бе безупречно бяла и ярко осветена. Пред тоалетната чиния имаше лек книжен параван.
Белите решетки назъбваха стените. Главата на доктор Лектър бе тъмна, пригладена.
Той е гробищен лалугер, живеещ с гръден кош, заровен в сухите листа на сърцето.
Тя премигна, за да отпъди тази мисъл.
— Добро утро, Кларис — поздрави доктор Лектър, без да се обърне. Довършваше страницата, която четеше, облакътен на стола. — Дюма твърди, че ако през есента към бульона се добави врана, когато е угоена от плодовете на хвойната, това подобрява значително цвета и аромата. Ти как предпочиташ враните в супата, Кларис?
— Реших да ви донеса рисунките и другите вещи от килията, поне докато си получите прозореца с гледката.
— Много мило. Доктор Чилтън е във възторг, че са ви отстранили двамата с Джак Крофорд от разследването. Или са те изпратили да ми измъкнеш от устата някое последно сведение?
Полицаят, предпазващ затворника от самоубийство, беше отишъл при Пембри до бюрото. Старлинг се надяваше, че не чуват какво си говори с Лектър.
— Никой не ме е изпратил. Сама дойдох.
— Хората ще си кажат, че сме влюбени. Няма ли да ме попиташ за Били Рубин, Кларис?
— Доктор Лектър, без ни най-малко да поставям под съмнение това, което сте съобщили на сенатор Мартин, ще ме посъветвате ли да разследвам вашата?… идея.
— Добре се изразяваш. Не, изобщо не те съветвам. Ти се опита да ме измамиш, Кларис. Мислиш ли, че си играя с тези хора?
— Мисля, че не сте ме лъгали.
— Жалко, че ти се опита да ме излъжеш. — Доктор Лектър зарови лице в шепи. Виждаха се само очите му. — Жалко, че Катрин Мартин никога вече не ще види слънцето. То е прерийният огън, в който изгоря нейният бог, Кларис.
— Жалко, че сега трябва да се продавате на парче, а сетне да облизвате сълзите си, ако можете — каза Старлинг. — Жалко, че не довършихме започнатото. Вашето виждане за имагото, за неговата структура, съдържаше особена… изисканост. Сега е само една развалина, като разрушен мост, на който му е останала половин арка.
— Половин арка не може да остане. Отнеха ли ти полицейската значка, Кларис?
— Не.
— Какво е това под сакото ти — часовник като на баща ти?
— Не, кобур на пистолет.
— Нима се разхождаш въоръжена?
— Да.
— Значи трябва да поотпуснеш сакото си на ширина. Умееш ли да шиеш?
— Да.
— Сама ли си уши този костюм?
— Не. Доктор Лектър, вие сте в състояние всичко да измъкнете от човека. Изключено е да сте разговаряли насаме с този Били Рубин и да знаете толкова малко за него.
— Така ли смяташ?
— Ако наистина сте разговаряли с него, значи знаете всичко. А ето, че днес едва успяхте да си спомните една-единствена подробност — че страдал от слонски антракс. Трябваше да ги видите как подскочиха, когато от Атланта им съобщиха, че това е професионално заболяване на производителите на ножове. Повярваха безусловно, както сте и предположили. За това нещо трябваше да ви настанят в апартамент в „Шератон“. Доктор Лектър, ако сте се срещали лично с него, значи добре го познавате. Но според мен не сте го виждали и само Распай ви е разказвал за него. Обаче пробутването на сведения от втора ръка нямаше да минат добре пред сенатора, нали?
Старлинг погледна бързо през рамо. Единият полицай показваше на другия нещо в списание „Оръжие и муниции“.
— В Балтимор ми казахте много повече, доктор Лектър. И според мен всичко беше вярно. Кажете ми останалото.
— Прочетох делото, Кларис. Ти чела ли си го? Всичко, което ти е необходимо, за да го заловиш, е написано вътре. Само че трябва да го забележиш. Дори заслужилият инспектор Крофорд би трябвало да вижда между редовете. Впрочем чете ли речта на Крофорд миналата година пред випуска на Националната полицейска академия? Цитира Марк Аврелий на тема дълг, чест и издръжливост… Ще го видим какъв стоик е, когато Бела хвърли топа. Вероятно черпи философията си от някой дайджест. Ако му е ясно за какво говори Марк Аврелий, значи е в състояние да разреши този случай.