Тейт видя как стрелката се задвижи. Вече сочеше четири. Сержантът се провикна над суматохата:
— Тихо! Удвоете постовете на входа, първи наряд при мен. Бери и Хауард да прикриват шибания асансьор, ако слезе…
Стрелката спря на три.
— Първи наряд, тръгваме. Проверявайте зад всяка врата. Боби, изтичай за една карабина и защитни жилетки и ги донеси горе.
Мисълта на Тейт препускаше, докато изкачваше първия етаж. Предпазливостта му се бореше със страшната необходимост да помогне на полицаите горе. Господи, не допускай да се е измъкнал! Никой не носи жилетка, по дяволите. Тия скапаняци от охраната на затвора преебаха цялата работа.
На втория, третия и четвъртия етаж всички канцеларии трябваше да са празни и заключени. От тези етажи от кулата можеше да се проникне в главната сграда, но не и от петия етаж.
Тейт беше завършил с отличие великолепната школа за командоси в щата Тенеси и знаеше какво трябва да прави. Вървеше напред и наставляваше по-младите. Бързи и предпазливи, те изкачиха стълбите, като се прикриваха взаимно от площадка на площадка.
— Ако обърнете гръб на някоя врата, преди да сте я проверили, ще ви ритам в гъза!
Стаите на втория етаж бяха до една тъмни и заключени.
Стигнаха третата площадка. Коридорчето тънеше в полумрак. Един-единствен правоъгълник светлина проникваше от отворената кабина на асансьора. Тейт се придвижи покрай стената срещу зеещия асансьор. По стените му нямаше огледала да му помогнат. С пръст върху спусъка надникна вътре. Празно.
— Бойл! Пембри! — провикна се нагоре по стълбите. Остави един човек на площадката на третия етаж и продължи нагоре.
Четвъртият етаж бе залят от звуците на пиано, долитащи отгоре. Вратите на канцелариите се отваряха още с първия ритник. Отвъд стаите снопът лъчи на фенерчето освети разтворена врата, която водеше към смълчаното, тънещо в тъма здание.
— Бойл! Пембри! — И на тази площадка остави двама души да пазят. — Прикривайте вратата. Жилетките всеки момент ще са тук. И сянката ви да не пада на онази врата!
И сержантът се заизкачва по каменните стъпала към струящата отгоре музика. Най-горе в кулата, на петия етаж, коридорът тънеше в полумрак, но през матовото стъкло на вратата с надпис ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО НА ОКРЪГ ШЕЛБИ проникваше ярка светлина.
Тейт се промъкна ниско под стъклото към страната срещу пантите, кимна на Джейкъбс да мине от другата страна, завъртя дръжката и рязко я блъсна навътре. Вратата отскочи и се тресна в стената. Стъклото се посипа по пода. Тейт вече беше вътре и държеше цялата стая на мушката на револвера си.
Какво ли не бе минало през главата на сержант Тейт. Катастрофи с неузнаваеми жертви, сбивания, убийства. Откак служеше в полицията, беше видял и шестима свои мъртви колеги. Но това, което лежеше в краката му, бе най-страшното, сполетявало полицай. Месото над униформената якичка с нищо не напомняше за човешко лице. Цялата глава представляваше кървава топка с разкъсана плът и едно-единствено око, полепнало за ноздрата. Очните кухини се давеха в кръв.
Джейкъбс мина покрай Тейт към килията и се подхлъзна на окървавения под. Наведе се над Бойл, все още окован с белезници към крака на масата. Беше частично изкормен, с насечено на парчета лице, като избухнал мехур, пълен с кръв. Стените и голото легло бяха целите в пръски и съсиреци.
Джейкъбс опипа гърлото му.
— Мъртъв! — надвика музиката. — Сержанте…
Тейт, дошъл отново на себе си, засрамен от моментната си слабост, вече говореше по портативния предавател.
— До командния пост. Двамата полицаи мъртви. Повтарям, двамата полицаи мъртви. Затворникът изчезнал. Лектър го няма. Външните постове, следете прозорците, чаршафите са свалени от леглото, може би ще направи от тях въже. Потвърдете дали линейките са потеглили.
— Пембри мъртъв ли е, сержанте? Джейкъбс спря музиката.
Тейт коленичи и докато се пресягаше към врата му, ужасното нещо на пода изстена и изпусна през уста кървав мехур.
— Жив.
На Тейт не му се искаше да допира уста до кървавата каша. Знаеше, че ще го направи, ако се наложи да помогне на Пембри да диша, но знаеше също така, че не би могъл да задължи никой от подчинените си да го стори. За Пембри би било по-добре да умре, но той бе длъжен да му помогне. Напипа пулс, усети и дихание. Разпокъсано, с прихъркване, кървавият къс месо дишаше. Дишаше без чужда помощ.
Радиото на Тейт изпращя. Един от лейтенантите долу на паркинга бе поел командването и искаше да му съобщят какво става. Тейт трябваше да се обади.
— Ела тук, Мъри — повика той един от младите полицаи. — Улови ръката на Пембри, за да усеща допира ти, приказвай му.