Той погледна към тавана, докосна ръката на Джейкъбс и безмълвно посочи нагоре.
От тавана на асансьорната кабина през процепите на аварийния люк се процеждаше кръв. Слизането до фоайето им се видя цяла вечност. Тейт и Джейкъбс излязоха заднишком, насочили дулата на пистолетите си към тавана на асансьора.
— Шшшт! — изшътка сержантът на всички във фоайето и додаде тихо: — Бери, Хауард, той е на покрива на асансьора. Дръжте го на мушка.
Тейт излезе навън. Черният микробус на специалния отряд беше на паркинга. Специалните отряди винаги разполагаха с какви ли не ключове за асансьори.
За броени секунди бяха готови. Двама командоси с черни предпазни жилетки и слушалки на главите се заизкачваха по стълбите към площадката на третия етаж. С Тейт долу във фоайето останаха други двама, с насочени към тавана на асансьора карабини.
Приличаме на гигантските мравки, дето обичат да се бият, помисли си Тейт.
Командирът на специалния отряд каза в микрофон на раиопредавателя си:
— Окей, Джони.
На третия етаж, високо над асансьора, Джони Престън обърна ключа в ключалката и вратата на асансьорната шахта плавно се отвори.
Шахтата тънеше в мрак. Легнал по гръб в коридора, той постави редом със себе си на пода граната за зашеметяване на противника.
— Окей, сега ще погледна.
Извади огледало с дълга дръжка и го пъхна през ръба, докато партньорът му осветяваше с ярък фенер шахтата.
— Виждам го. Върху покрива на асансьора е. До него има оръжие. Не мърда.
В слушалките му долетя въпрос:
— А ръцете му виждаш ли?
— Само едната, другата е под него. Увит е в чаршафите.
— Кажи му.
— РЪЦЕТЕ НА ТЕМЕТО И НИКАКВО МЪРДАНЕ! — изкрещя Питърсън надолу в шахтата. — Не помръдва, лейтенанте… Дадено. АКО НЕ СЛОЖИТЕ РЪЦЕ НА ТЕМЕТО, ЩЕ ХВЪРЛЯ ОТГОРЕ ВИ ЗАШЕМЕТЯВАЩА ГРАНАТА! ДАВАМ ВИ ТРИ СЕКУНДИ! — Питърсън извади от жилетката си чеп за залостване на врата, какъвто носи всеки от специалните отряди. — ОКЕЙ, МОМЧЕТА, ВНИМАВАЙТЕ ТАМ ДОЛУ! ХВЪРЛЯМ ГРАНАТАТА! — И той хвърли чепа през ръба на шахтата, видя го как отскочи от фигурата. — Не помръдна, лейтенанте.
— Добре, Джони, да отворим люка с прът отвътре. Можеш ли да го вземеш на мушка?
Питърсън се претърколи. Неговият десетмилиметров колт с дръпнат предпазител се насочи право надолу към фигурата.
— Държа го!
Като надникна през ръба на шахтата, Питърсън видя как долу просветна ивица светлина, когато колегите му бутнаха люка на асансьора със своите специални пръти, завършващи с куки. Неподвижната фигура лежеше отчасти върху отвора и едната му ръка помръдна, когато полицаите дружно се заеха да бутат отдолу.
Палецът на Питърсън притисна малко по-плътно спусъка на колта.
— Ръката му помръдна, лейтенанте, но това е май от повдигането на капака.
— Ясно. Бутайте!
Капакът се отметна и опря в стената на шахтата. Светлината, която проникна през него, пречеше на Питърсън да вижда отгоре.
— Не помръдна. Ръката му не е на пистолета. Спокоен глас в ухото му:
— Окей, Джони, влизаме в асансьора, така че гледай в огледалото за някакво движение. Ако ще се стреля, ще бъдем ние. Разбрано?
— Разбрано.
Долу във фоайето Тейт наблюдаваше как момчетата от специалния отряд проникват в асансьора. Единият, въоръжен с карабина, насочи дулото и към тавана. Втори се покатери по стълбата. Беше въоръжен с автоматичен пистолет голям калибър и прикрепено към долната му част мощно фенерче. През отвора в тавана бе промушено огледалце на дълга дръжка, а след него и осветеният пистолет. После в пролуката изчезнаха главата и раменете на полицая. След малко той подаде долу пистолета си и извика:
— Мъртъв е.
Тейт си зададе въпроса дали смъртта на доктор Лектър означава, че и Катрин Мартин ще умре, след като всичката информация изчезне с угасването на светлината в този чудовищен ум.
Полицаите го смъкваха сега долу. Тялото се промушваше с главата надолу през пролуката на люка, подпомогнато от множество ръце. Фоайето се изпълваше с униформени служители, които напираха да видят по добре.
Единият от охраната на затвора се промуши напред и погледна разперените, обилно татуирани ръце на трупа.
— Това е Пембри — рече той.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
В задната част на виещата линейка младият санитар се подпря удобно, за да не се люшка, и включи радиопредавателя, за да докладва на началника си в отделението за спешна помощ. Говореше високо, за да се надвика със сирената.
— В кома е, но иначе пулсът и дишането са добре. Кръвното налягане също. Сто и трийсет на деветдесет. Да, деветдесет. Пулсът е осемдесет и пет. Лицето е силно насечено, едното око е извадено. Осигурил съм налягане за лицето и въздушна възглавница. Има вероятност за огнестрелна рана в главата. Не мога да кажа с положителност.