— Имаш ли дрехи за пране?
— Стори ми се, че питаш дали имам нещо за пране.
— Точно така. Ще пусна една машина. Какво си изплескала?
— Само анцузите зад вратата на гардероба. — Затвори очи. Ще светна за миг.
Когато Старлинг помъкна надолу към пералнята коша с мръсните дрехи, тя не сложи отгоре му записките за Четвъртата поправка, а досието на Бъфало Бил — дебелата десет сантиметра папка, изпълнена с болка и адски видения, надписана с мастило с цвят на кръв. Най-отгоре беше и нейният отчет за Мъртвешката глава.
Утре се налагаше да върне досието и ако искаше то да е пълно, рано или късно трябваше да довърши отчета. В топлата пералня, под успокоителното тракане на машината, Кларис свали ластиците от досието. Разстла документите върху масата за сгъване на дрехи и се опита да работи, без да гледа снимките, без да мисли какви снимки може да се прибавят в най-скоро време.
Добре, че картата беше най-отгоре. Но върху нея пишеше нещо!
Елегантният почерк на доктор Лектър пълзеше по Големите езера:
Кларис, не ти ли се струва прекомерна безразборността на местоположенията? Нямаш ли чувството, че е отчаяно безразборна? Дотолкова, че надхвърля всякакви съображения за удобство? Нямаш ли чувството, че напомня за излишните подробности в разказа на нескопосан лъжец?
Всичко хубаво
Ханибал Лектър
П. П. Не си прави труда да прелистваш останалото, друго не съм писал.
Двайсет минути изгуби, за да прелисти папката и да се убеди, че друго наистина няма.
Старлинг се обади от автомата в коридора на денонощния телефон и прочете на Бъроус думите на доктор Лектър. „Кога ли спи този човек?“ — попита се тя.
— Длъжен съм да ти кажа, Старлинг, че акциите на доктор Лектър като информатор силно паднаха — каза Бъроус. — Каза ли ти Джак за Били Рубин?
— Не.
Тя се облегна на стената и притвори очи, докато той и разказваше за шегичката на доктор Лектър.
— Не знам какво да мисля — завърши Бъроус. — Джак настоява да се проследи докрай нишката с клиниките за полова промяна, но има ли смисъл? Ако погледнеш данните в компютъра, ще видиш, че всичката информация, получена от Лектър, било чрез теб или в Мемфис, е със специална кодировка. С едно натискане на копчето ще бъде завинаги заличена от паметта. И имам чувството, че Правосъдието го сърбят пръстите да го натисне. Ето тук пред мен има една паметна записка, че буболечката в гърлото на Клаус била… чакай да видя… „врели-некипели“.
— Все пак нали ще чукнете това на компютъра за Крофорд?
— Разбира се, само че сега няма да го безпокоим. И ти недей. Бела умря преди малко.
— О!
— Слушай, има и добри новини. Нашите хора в Балтимор са огледали килията на Лектър в психиатричната болница. Онзи санитар, Барни, много им помогнал. Та по единия болт от леглото на Лектър са открили следи от месинг и сега се знае къде е изработил ключа за белезниците. Дръж се, малката! Ще се измъкнеш от цялата история благоуханна като роза.
— Благодаря ви, господин Бъроус. Лека нощ.
Благоуханна като роза. Ще има да си маже ноздрите с ментолов мехлем.
Зората изгряваше за последния ден от живота на Катрин Бейкър Мартин.
Какво ли е искал да каже доктор Лектър? Не можеше дори да предполага колко му е известно. Когато му даде досието, очакваше от него да се наслади на снимките, а фактите вътре да използува като реквизит, докато и разказва вече известното за Бъфало Бил, Може би през цялото време я е лъгал, както излъга сенатор Мартин. Може би изобщо не познава Бъфало Бил и не е наясно с психологическия му портрет. — Той вижда всичко — да пукна, ако не съм прозрачна за него! Не е приятна мисълта, че някой те познава добре без да ти желае доброто. Старлинг бе твърде млада и това не и се беше случвало преди.
Отчаяна безразборност, според доктор Лектър.
Старлинг, Крофорд и всички останали се бяха взирали безкрайно много в картата и точките, отбелязващи местата на отвличането и захвърлянето на труповете. На Старлинг картината напомняше за сложно съзвездие с дата до всяка звезда и тя знаеше, че Поведенческият отдел дори е опитвал да даде зодиакално тълкуване на картата. Безрезултатно.
Ако доктор Лектър е чел досието, за да се забавлява, тогава защо е разучавал картата? Тя си го представи как прелиства докладите и се присмива на литературния стил на някои агенти.
— Нямаше никаква логична последователност в местонахожденията на отвличанията и захвърлянията, никакъв намек за съображения като удобство, липсваше координация във времето с бизнес мероприятия в близките градове.