ГЛАСЪТ. Вашият, който и да е той. Не се обаждам от Будогощ. А от бъдещето! От утрешния ден, разбирате ли? (С повишено въодушевление.) Ние водим разговор през времето, нашият глас лети през безброй векове. Работят две групи и ето че едната проникна до вашето съвремие. Постигнахме удивителен успех. Сложни прибори ще превеждат вашите думи и фрази на разбираем за нас език… Вече ги превеждат.
СТАРЕЦЪТ. Казвате — от бъдещето?
ГЛАСЪТ. Да, от бъдещето.
СТАРЕЦЪТ. Знаете ли какво, внучката ми скоро ще дойде. Аз съм стар. Не разбирам твърде. Позвънете по-късно.
ГЛАСЪТ. Не можем по-късно. За нашата връзка с вас са включени и се използуват огромни мощности. Молим ви, проникнете се от величието на това, което става. Ето вие в момента сте все още човек от планетата Земя и ние сега — вече хора от галактическото човечества. Общуването ни става възможно… Нека започнем… И освен това именно вие ни трябвате.
СТАРЕЦЪТ. Аз ви трябвам?
ГЛАСЪТ. Да.
СТАРЕЦЪТ. Именно аз, Алексеев, Павел Иванович?
ГЛАСЪТ. Именно вие.
СТАРЕЦЪТ. Слушайте, това да не е някаква шега?
ГЛАСЪТ. Откъде ви хрумна? Самата мисъл е чудовищна!… Впрочем натиснете вилката на апарата.
СТАРЕЦЪТ. Защо?
ГЛАСЪТ. Ще се изключите от централата. Но разговорът няма да прекъсне. Натиснете вилката, без да оставяте слушалката. Така ще проверите.
СТАРЕЦЪТ. Добре… Натиснах, е?
ГЛАСЪТ. Въпреки това ни чувате. И ние ви чуваме… Можете дори да прережете шнура, да откъснете слушалката. Опитайте.
СТАРЕЦЪТ. Сериозно? И какво ще стане? (Пращене, чукане.) Откъснах я.
ГЛАСЪТ. Ето.
СТАРЕЦЪТ. Дяволска работа!
ГЛАСЪТ. (заглушено) Впрочем слушалката е необходима само като преобразувател на друг вид вълни… Чувате ли? Ало! Къде сте?… Настоятелно ви молим да не прекъсвате разговора.
СТАРЕЦЪТ. Чак страх ме хваща!
ГЛАСЪТ. Говорете в слушалката!… Нищо не се чува. Павел Иванович, да не сте захвърлили слушалката? Бъдете така любезен да я вземете и да говорите в микрофона.
СТАРЕЦЪТ. Да я взема? А не е ли опасно?
ГЛАСЪТ. Кое?
СТАРЕЦЪТ. Това, че сте проникнали до нас.
ГЛАСЪТ. Разбира се, че не. Погледнете през прозореца нагоре. Там през цялото небе като дръзка парабола се е разстлал Млечният път. В известен смисъл ние говорим оттам. И освен това — през времето… Ако ви е неудобно да разговаряте така, можем да използуваме приемник. Вероятно у вас в стаята имате радиоприемник?
Звук, наподобяващ дръпната струна.
Твърде силно, но вече без металически оттенък.
Струва ми се, успяхме.
Значително по-тихо, меко.
Така ще е по-добре, нали? По-удобно ли ви е да слушате така?
СТАРЕЦЪТ. Приемникът сам се включи… Ама че чудеса! Ще трябва да поседна.
ГЛАСЪТ. Сега вярвате ли, че не е шега? Питайте онова, което бихте искали да узнаете за бъдещето. И ние имаме куп въпроси към вас.
СТАРЕЦЪТ. Фантастично… Не мога да се съсредоточа. Бъдещето. Най-важното, разбира се, е, че има бъдеще и всичко продължава. Защото напоследък на Запад правят много тъжни пророчества. Говорят за пренаселеност, за водородни бомби, за тази… как беше, биосфера. Че била замърсена. Някои си въобразяват, че ние, хората, вече почти сме стигнали края.
ГЛАСЪТ. Не, не се тревожете. Човечеството успя да преодолее всичко тона.
СТАРЕЦЪТ. Ами с енергията какво става?… Аз тук чета вестници, списания. Пишат за енергийна криза.
ГЛАСЪТ. По принцип енергията е неизчерпаема. Вселената е пълна с енергия. Ако например времето се обърне в пространството, ако за милиардна частица от секундата се забави неговият грандиозен вселенски вал, то се освобождава…
Последните думи звучат глухо.
СТАРЕЦЪТ. Какво казвате — времето в пространството? Виж ти какво измислили… Добре, нека оставим енергията. Ето какво ми кажете вие — защо точно аз съм ви притрябвал? С какво съм забележителен, та да ме изберете? Най-обикновен човек, преживял незначително живота си, не съм отбелязан в историята… Ало!… Ало, слушате ли?… Ей, да не би при вас нещо да запъна?… Нали слушалката вече е откъсната. Какво да правя? Някаква дяволщина ми се присъни и аз откъснах слушалката. Е, добре, ще се стягам за път.
Пауза.
ГЛАСЪТ. Ало! Слушайте!
СТАРЕЦЪТ. Е, най после!
ГЛАСЪТ. Вероятно връзката се прекъсна при нас… Чувате ли ни? Говорете в слушалката!… Нали не сте си отишли?
СТАРЕЦЪТ. Никъде не съм отишъл!… Къде е тая слушалка?
ГЛАСЪТ. Неизправността беше при нас — прекъсна връзката… Къде сте? Сигналът ни стига ли до вас, или не?
СТАРЕЦЪТ. Стига, стига! Ето я слушалката, случайно съм я тикнал в куфара. Ало! Дявол да го вземе, изплаших се, помислих, че изобщо сте изключили! Кажете защо именно… Искам да зная… Кажете, моля ви… Забравих.