МакаПака: Спасили ли са лаптопа му?
6tiermes7: Още не знам.
МакаПака: Ок. Хагерюп била ли е убита с камъни?
6tiermes7: Да. Освен това е била шибана с камшик и ръката й е била отсечена. Белези от електрошоково оръжие на врата.
МакаПака: Електрошоково оръжие? Като палка например?
6tiermes7: Да.
Това не му звучи като „убийство на честта“. По-скоро е нещо, свързано с шериата и наказанията „худуд“. Нещо тук не се връзва.
МакаПака: ММ има ли история?
6tiermes7: Не.
МакаПака: Какво мисли Йерстад?
6tiermes7: Още нищо. Струва ми се, че чака развития.
МакаПака: ММ има ли семейство?
6tiermes7: Брат. Тарик. Живеят заедно.
МакаПака: Спомена компрометиращи есемеси. В какъв смисъл компрометиращи?
6tiermes7: Мисля, че му е изневерявала.
МакаПака: И затова е била убита? Затова ли мислиш, че е било „убийство на честта“?
6tiermes7: Не знам.
„Обзалагам се, че Ивер Гюнешен не знае това“ — мисли си Хенинг и се усмихва. В главата му се оформя план. Обича плановете. Но не харесва преките пътища.
И има чувството, че полицаите са тръгнали по такъв.
20
Сънища. На Хенинг му се иска да има копче, което да натисне, за да блокира достъпа до подсъзнанието си нощем. Току-що се е събудил. Очите му се нагаждат към тъмнината, а дробовете му жадно поемат въздух. Целият гори. Още не се е развиделило, но той е буден. Още помни съня.
Двамата с Юнас отиват до детската площадка в парка „Софиенберг“. Зима е и е студено. Хенинг седи на една пейка, която е почистил от снега и скрежа, и пие прекрасно горещо кафе от пластмасова чаша, докато гледа ухиленото лице на Юнас, неговите зачервени бузи и дъхът, излизащ от устата под светлосинята вълнена шапка, дръпната твърде ниско над очите му, които през цялото време търсят неговите. Вижда как Юнас достига до най-високата точка на катерушката. Той гледа към баща си и затова не вижда къде стъпва — кракът му потъва между две хоризонтални пръчки, ръката му се плъзва, той полита напред и удря лицето и устата си в един от металните пръти. Хенинг скача на крака, изтичва до него и обръща главата му, за да види дали се е наранил. Но вижда само едно черно, обгорено лице. Устата на Юнас я няма. Няма ги и зъбите.
Единственото нещо, което не е черно, са горящите му очи.
Хенинг се събужда и осъзнава, че духа — духа отчаяно към лицето на Юнас, за да изгаси горящите му очи. Но те никога не изгасват. Те са като онези свещи, които сами се запалват, след като бъдат издухани: можеш да се опитваш, но никога няма да успееш да ги изгасиш.
Този сън всеки път го изтощава. Когато се събужда, пулсът му препуска и трябва да затвори очите си, за да не вижда тази картина. От нея му се гади. Вместо това си представя океана. Доктор Хелге го е научил на това — да се съсредоточава върху любимо място или дейност всеки път, когато си спомни нещо ужасно.
Хенинг харесва морето. Има щастливи спомени, свързани със солена вода. И морето му помага отново да отвори очите си. Той се обръща и поглежда часовника на мобилния си телефон. Спал е почти три часа. За него това никак не е зле. Решава, че му е достатъчно.
Поне за днес.
Няма много неща, които може да свърши посред нощ. Пренебрегва клечките и става. Влиза в дневната и поглежда пианото, но не спира. Хълбокът го боли, но е твърде рано за хапчета.
Сяда в кухнята. Заслушва се в хладилника. Той бръмчи и жужи. Май е към края на живота си. Като него.
Жуженето на хладилника му напомня за семейната лятна вила, въпреки че не е ходил там от много, много години. Тя се намира в покрайнините на Ставерн, близо до къмпинг „Анвикстранда“. Една съвсем обикновена малка хижа, не повече от тридесет квадратни метра. Фантастична гледка към морето. Много влечуги.
Дядо му е построил хижата с подръчни материали малко след войната и доколкото Хенинг знае, хладилникът никога не е сменян. Той бръмчи и жужи почти толкова пронизително, колкото този в апартамента му.
Не е ходил в хижата от малък. Подозира, че Трине ходи там от време на време, но няма как да бъде сигурен. Може би хладилникът още е там. От съвсем малък знае, че винаги трябва да ритат долната част на вратата, за да се затвори. Ако не го направят, след време тя сама ще се открехне. Камерата е развалена, а рафтчетата на вратата са хлабави и напукани, което означава, че тежки неща като мляко и бутилки трябва да бъдат пъхани в основното тяло на хладилника.