Е, това не е най-добрата метафора, но все пак. Хенинг е сигурен, че Хайди може да прочете мислите му, но Гюнешен го спасява, влизайки в съвещателната зала.
— Само ние тримата? — пита той.
— Да.
— Ами Йорген и Рита?
— Днес Йорген е дежурен, а Рита ще работи нощна смяна.
Гюнешен кимва. Хайди сяда в единия край на масата и изважда лист хартия. Преглежда днешните статии. Съвсем набързо. Хенинг знае, че тя изобщо няма нужда да го прави, защото екипът, който отговаря за пускането на новинарските статии, може да се справи с повечето проблеми. Мотивът на Хайди е друг: тя иска да им покаже, че е Шефът. Иска да разберат, че ръководи отдела.
Най-накрая стигат до същината на въпроса:
— Къде сме по отношение на убийството с камъни? Днес ще пускаме ли нещо?
Хенинг поглежда към Гюнешен. Той му връща със същото. Хенинг отново е в ролята на новобранец, така че прави път на звездата. Гюнешен сръбва малко от кафето си и се обляга напред.
— Полицаите са почти сигурни, че извършителят е Мархони. Имам надежден източник в участъка, който може да ми предостави информация за разпита.
Хайди кимва и си записва нещо на листа.
— Нещо друго?
— В момента не. Ще се свържа с източника и ще чакам развития.
Хайди отново кимва. След това поглежда към Хенинг.
— Хенинг, какво имаш за мен днес?
Тя е приготвила химикалката. Хенинг не е свикнал да докладва на началник и се колебае няколко секунди, преди да прочисти гърлото си и да отвърне:
— Още не съм сигурен.
Хайди понечва да си запише нещо, но спира.
— Още не си сигурен?
— Не. Имам няколко идеи, но не знам дали ще доведат до нещо.
Истината е, че не знае дали ще успее да открие хората, с които иска да разговаря, и дали те ще му кажат нещо полезно. Не иска да обещава нещо, което впоследствие да се окаже, че не може да изпълни. По-добре да не казва нищо.
— Какви идеи, Хенинг? — пита тя. Чува съмнението в гласа й. И забелязва как двамата с Гюнешен бързо се споглеждат.
— Искам да разговарям с няколко човека от института на Хагерюп — ако днес отидат на лекции.
— Вече пуснахме статия за опечалените приятели.
— Това е нещо друго.
— Какво по-точно?
Той отново се колебае. Иска да й каже за очите на Анете и за това, че теорията за наказанията „худуд“ не му звучи смислено, но още не е сигурен, че може да се довери на Хайди или на Гюнешен. Още не. Знае, че са негови колеги и трябва да работи с тях, но първо трябва да спечелят доверието му. Това няма нищо общо с професионалното съперничество или неговото его.
— Струва ми се, че изпускаме нещо важно по отношение на живота и обкръжението на Хагерюп. Нещо, което променя историята — казва накрая той. — Надявам се приятелите й от института да ми помогнат да разбера що за човек е била и защо някой я е зашеметил с електрошоково оръжие и е хвърлял камъни по нея, докато е умряла.
Доволен е от отговора си, докато не осъзнава какво е казал току-що.
— Електрошоково оръжие?
Гюнешен го поглежда. Хенинг се проклина.
— А?
Жалък опит да спечели време.
— Не си спомням някой да е споменавал електрошоково оръжие.
Хенинг не казва нищо. Чувства как двата чифта очи го пронизват като карфици. Бузите му почервеняват.
— Кой ти каза това, Хенинг? — пита Хайди.
— Стори ми се, че някой спомена, че е било използвано електрошоково оръжие — казва той и веднага осъзнава колко неправдоподобно звучи обяснението му. Разбира по израженията им, че не му вярват. Но не казват нищо. Просто го зяпат.
„Солените вълни няма да ти помогнат сега, Хенинг“ — мисли си той. Чува собственото си тежко дишане. След това казва:
— Свършихме ли тук?
Става и се запътва към вратата, без да поглежда към тях. Очаква Хайди да му нареди да се върне. Хенинг лабрадорът. Ела тук! Седни! Но той грабва дръжката, натиска я надолу, бута вратата и излиза.
Тишината, която оставя зад гърба си, е като самолетна катастрофа в главата му. Може само да си представи какво си казват Гюнешен и Хайди в негово отсъствие. Не че това има значение.