— Не съм дошъл, за да се ровя из кирливите ризи на брат ти.
Гласът му е мек и изпълнен със състрадание. Тарик сякаш приема обяснението му.
— Мислиш, че е невинен?
Говори лош норвежки, а гласът му е почти фалцет. Хенинг кимва. Тарик се колебае, сякаш спори със самия себе си. Коремът под потника е кръгъл и издут.
— Ако напишеш някакви лайна за брат ми…
Придава свиреп вид на лицето си, но не довършва заплахата. Хенинг отново вдига ръце. Очите му трябва да са достатъчни, за да убедят Тарик, че говори истината. Той влиза обратно вътре, но оставя вратата отворена. Хенинг влиза след него.
„Браво, Хенинг. Наваксваш.“
Затваря вратата зад себе си и поглежда към тавана. И открива това, което търси.
— Трябва да се облека — провиква се Тарик.
Хенинг разглежда апартамента, който го изненадва с това, че е чист и подреден. Има две врати отдясно, а обувките на пода са строени до стената като войници. Има и врата отляво, която е отворена. Хенинг наднича вътре. Седалката на тоалетната е вдигната. Въздухът ухае на „Циф лимон“.
Минава покрай кухнята. В мивката има чиния с няколко трохи и чаша с един пръст мляко на дъното. Насочва се към дневната и сяда на стол, който е толкова мек, че се чуди дали краката му изобщо докосват пода. От тук вижда коридора, обувките и входната врата. Навсякъде блести от чистота.
Оглежда се, както прави винаги, когато е на домашно посещение. „Подробности, подробности“, както казва старият му наставник Ярле Хьогсет. Първото нещо, което му прави впечатление, е изненадващият брой растения и цветя в апартамент, обитаван от двама братя. От перваза на прозореца го гледа впечатляващо голямо мушкато с розови цветчета. Орхидеи във ваза на една маса в ъгъла. Розови рози. Братята очевидно си падат по розовото. Два свещника с бели свещи. Голям телевизор, поне четиридесет и пет инча. Домашно кино, разбира се. Марка „Pioneer“, с високи тонколони от двете страни на телевизора и една отзад. Хенинг се оглежда за субуфера и предполага, че е скрит под тъмнокафявия диван. Ако се намира в апартамент в западната част на Осло, би предположил, че диванът е на „Болиа“.
Холната масичка е ниска и ориенталска, с усукани крака и квадратно стъкло. Едно време е била черна, но сега е боядисана в бяло. По средата има чист стъклен пепелник. Още цветя. Втори свещник. На стената с цвят на ванилия е окачена снимка в рамка на голямо пакистанско семейство. Семейството в Исламабад, предполага Хенинг. В единия ъгъл на стаята има камина.
Но никакви снимки на Хенриете Хагерюп.
Апартаментът започва да му се отразява. Представял си е кочина — навсякъде прах, непрани дрехи и боклуци. Но този апартамент е по-чист и подреден от неговия собствен от последните шест месеца. Може би дори повече.
Знае, че това е предразсъдък. Но Хенинг обича предразсъдъците. Обича да преразглежда и променя мнението си, когато научи нещо ново за някого. Нещо, което преобръща предварителните му очаквания. Заключенията, които си изважда от разглеждането на апартамента на братята Мархони, са като онези твърди бонбони, които не изглеждат особено апетитни, но се оказват страшно вкусни, когато ги разопаковаш и пъхнеш в устата си.
Хенинг се усмихва, когато Тарик се появява в коридора. Обул е чифт черни джинси и е облякъл черна ленена риза. Отива в кухнята. Хенинг чува как той бързо отваря и затваря хладилника, след което отваря шкаф и вади чаша.
— Искаш ли чаша мляко? — провиква се Тарик.
— Ъъъ… не, благодаря.
„Мляко“ — мисли си Хенинг. Ходил е на стотици домашни посещения, но никой преди не му е предлагал мляко. Чува силно удряне на стъклена чаша в кухненски плот, последвано от доволна въздишка. Тарик влиза в дневната и сяда срещу него на дървена табуретка. Вади кутия цигари и предлага една на Хенинг. Той отказва, промърморвайки, че ги е отказал.
— Какво се е случило с лицето ти?
Този неочакван въпрос сварва Хенинг неподготвен. Отговаря, без да се замисля:
— Апартаментът ми изгоря преди две години. Синът ми загина.
Не знае какво точно смущава Тарик — жестоката истина или безкомпромисната му прямост. Той се опитва да каже нещо, но спира. Вместо това запалва цигарата си и хвърля запалката на масичката. Хенинг проследява правоъгълния инструмент на ада с поглед. Запалката се плъзга по стъклото и спира до пепелника.