Тарик го поглежда. Гледа го дълго време. Хенинг не казва нищо: знае, че е подразнил любопитството на своя събеседник, но не възнамерява да го бомбардира с въпроси. Още не.
— Значи не мислиш, че брат ми го е направил? — пита Тарик и си дръпва от цигарата. Прави гримаса, сякаш има вкус на мръсни крака.
— Да.
— Защо?
Хенинг отговаря честно.
— Не знам.
Тарик изсумтява.
— Но въпреки това не мислиш, че го е направил?
— Точно така.
Мъжът продължава да го изучава с поглед. Хенинг не се предава. Не се бои от това, което могат да разкрият очите му.
— Какво искаш да знаеш?
— Имаш ли нещо против да използвам това?
Хенинг изважда диктофона си и го поставя на масата помежду им. Тарик свива рамене.
Твърде малко репортери използват диктофони. В началото на кариерата си той е записвал всичко, което събеседникът му казва, като същевременно обмисля следващия си въпрос. Разбира се, това е един нескопосан начин за водене на интервю. Не успяваш да си запишеш всичко, което ти казват, а понякога въпросите, които съчиняваш, докато пишеш, изобщо не са логични, защото мислиш за две неща едновременно. Диктофоните са гениално изобретение.
Хенинг натиска „Запис“ и се обляга назад в стола си. Слага бележника в скута си и включва химикалката си. Диктофонът не бива да заменя бележника и химикалката. Ако записът се окаже лош, ще бъдеш благодарен за няколко бележки, които можеш да ползваш по-късно.
Поглежда към Тарик и веднага вижда, че е разстроен от ареста на брат си. Заподозрян в убийство. Сигурно още се чуди как да каже на роднините си в Пакистан. Какво ще кажат приятелите им?
— Какво можеш да ми кажеш за брат си?
Тарик го поглежда предизвикателно.
— Брат ми е добър човек. Винаги се е грижил за мен. Той ме доведе тук. Измъкна ме от Исламабад, от бедността и престъпността. Каза ми, че животът в Норвегия е добър. Плати самолетния ми билет, осигури ми жилище.
— Какво работи той?
Тарик го поглежда, но не отговаря. „Твърде много бързаш, Хенинг — мисли си той. — Остави мъжа да говори.“
— Отначало беше трудно. Не знаех езика. Единствените ни приятели бяха други пакистанци. Но брат ми ме записа на уроци по норвежки. Запознахме се с хора от други държави. С норвежки жени…
Той спира да говори и се усмихва замечтано. Но усмивката му бързо изчезва. Хенинг не казва нищо.
— Брат ми не е убил никого. Той е добър човек. И я обичаше.
— Хенриете?
Тарик кимва.
— От дълго време ли бяха заедно?
— Не. Само около година.
— Каква беше връзката им?
— Щастлива, струва ми се. И много дейна.
— Имаш предвид, че са правили много секс?
Тарик се усмихва. Хенинг вижда, че той си спомня нещо, може би няколко неща. Кимва.
— Бяха ли си верни?
— Защо питаш това?
— Мислиш ли, че полицаите не са задали същия въпрос на брат ти?
Тарик не отговаря, но Хенинг вижда, че той се колебае какво да му отговори.
— Понякога си бяха верни, понякога не.
— Какво означава това?
— Мисля, че късаха няколко пъти, но след това винаги отново се събираха. И вчера следобед го правиха. Не познавам хора, които биха го правили, ако са скъсали.
— Значи двамата…
Тарик кимва.
— Хенриете беше много шумна. Винаги е шумна, но вчера беше по-шумна от обикновено.
Усмивката отново изчезва. Не е пушил от около минута, но сега си дръпва от миризливите крака, след което смачква цигарата в пепелника.
— Запознаха се на фестивала „Мела“. Тогава не се случи нищо, но после се срещнаха на едно прослушване за филмова роля. След това…
Мобилният телефон на Тарик иззвънява от спалнята. Хенинг е чувал този звън и преди, но не може да се сети къде. Тарик се разсейва за миг, но пренебрегва обаждането. Посяга към запалката, взима я и се втренчва в нея.
— Това, което се е случило, е ужасно — казва той, без да вдига глава.
— Имаш ли представа кой може да го е извършил?
Тарик поклаща глава.
— Хенриете и брат ти имаха ли общи приятели, с които са дружали?
Тарик натиска колелцето на запалката. Огненото езиче се изстрелва нагоре. Хенинг чувства как белите му дробове се свиват.
— От Пакистан сме. Имаме много приятели.
— А имате ли приятели, които са етнически норвежци?