— Много.
— Има ли такива сред тях, които са женени?
— Женени?
— Да. Сватбени рокли, годежни пръстени?
— Не разбирам въпроса.
— Сватбена церемония в църква и…
— Ей, знам какво означава „женен“. Просто не разбирам защо ме питаш.
Тарик продължава да си играе със запалката, въпреки че гледа към него. Хенинг не знае как точно да зададе следващия си въпрос, без да разкрие твърде много или да каже нещо, което може да прозвучи като обида.
— Някой от тези приятели изневерявал ли е на половинката си?
Тарик се колебае около секунда. Поглежда Хенинг в очите, след което забива поглед в земята.
— Не знам.
Гласът му е съвсем тих. Хенинг знае, че има нещо, което Тарик не му казва. Записва си „и двамата са изневерявали?“ в бележника си.
— Какво работи брат ти?
Тарик отново вдига глава.
— Защо това е важно за теб?
Хенинг свива рамене.
— Може изобщо да не е важно. Но може да се окаже най-важното нещо от всичко. Не знам. Затова питам, за да разбера що за човек е бил брат ти. Повечето хора са това, което работят. Повечето хора живеят, за да работят.
— При теб така ли е?
Хенинг е готов да продължи с интервюто, но този въпрос го спира точно когато е набрал скорост. Опитва се да измисли разумен отговор, но не може.
— Не.
Тарик кимва. На Хенинг му се струва, че вижда съпричастие в очите му, но не може да е сигурен.
— Брат ми кара такси.
— На свободна практика ли е?
— Не.
— За кого работи?
— За Омар.
— Кой е той?
— Един приятел.
— Знаеш ли цялото му име?
Тарик въздъхва.
— Омар Рабиа Рашид.
— А ти какво работиш?
Тарик поглежда с досада към Хенинг.
— Фотограф съм.
— На свободна практика или работиш за някого?
— На свободна практика.
Хенинг се опитва да седне изправено на мекия стол, но веднага потъва обратно в него.
— Вчера брат ти отказа да отвори на полицаите и запали компютъра си. Знаеш ли защо би направил това?
Хенинг забелязва как изражението на Тарик се променя и в очите му вече се чете тревога. Той изважда нова цигара и я пали. След това поклаща глава.
— Нямаш представа?
Отново клати глава.
— Брат ми беше единственият, който го използваше. Аз имам свой собствен компютър.
— Никога не си виждал за какво го е ползвал?
— Не, но сигурно е било за обичайните неща. Сърфиране в мрежата. Имейли. Свършихме ли? Имам среща с приятел.
Хенинг кимва.
— Само още няколко въпроса и си тръгвам.
Точно в този момент някой чука на вратата. Три бързи почуквания. Тарик изглежда изненадан.
— Твоят приятел?
Тарик не отговаря, но става на крака.
— Ако е друг репортер, предлагам ти да затръшнеш вратата в лицето му — шегува се Хенинг.
Тарик излиза от дневната и тръгва надолу по коридора. От мястото, където седи, Хенинг го вижда. Тарик отваря вратата с едно бързо движение.
Хенинг изключва диктофона и се приготвя за тръгване. Тъкмо го пуска в джоба си, когато чува Тарик:
— Какво…
Два куршума го уцелват в гърдите.
24
Изстрелите са тихи, но достатъчно силни, за да запратят Тарик Мархони към стената. Хенинг вижда две червени рози, които разцъфват на гърдите му и няма време да реагира, преди дулото на пистолета да се подаде през прага. Влиза мъж. Той вижда Тарик, свлякъл се надолу по стената, и изстрелва трети куршум в главата му.
Господи.
Хенинг се опитва да стане възможно най-бързо, но е потънал толкова дълбоко в мекия стол, че това е невъзможно, без убиецът да го забележи. Вижда как пистолетът се завърта на деветдесет градуса и успява да се хвърли настрани, преди облегалката да бъде перфорирана от дупка с големината на око, появила се точно там, където допреди миг е била главата му. Пълнежът на стола избухва навън. Хенинг чува стъпки. Мисли си, че това е краят, че животът му ще свърши, преди дори да е започнал. Изпаднал в паника, той се оглежда и вижда врата, която води към друга стая. Няма избор, трябва да излезе от дневната през нея. Изправя се и хуква към вратата с цялата бързина, на която са способни краката му. Хълбокът му пламва от болка и краката му се огъват, сякаш са направени от кашкавал, но все пак успява да достигне вратата и да я отвори. Чува още един пукот и във вратата зад него се появява дупка, но куршумът не го докосва. Попада в друга стая, малка дневна с голям прозорец. Посяга към дръжката и завърта, но в грешната посока. Пробва отново, но прозорецът се отваря само няколко сантиметра, след което спира. Хенинг го затваря и пробва отново, този път с повече сила, но прозорецът отново спира на същото място. Обръща се. Убиецът още не го е достигнал. Хенинг поглежда прозореца, впряга цялата си сила и дръпва. Успява да го отвори с едно движение. Покатерва се на перваза, поглежда надолу, вижда, че разстоянието е само два метра и веднага си спомня как е стоял на балкона на стария си апартамент с Юнас, точно преди да скочи. В този миг чува как убиецът влиза в стаята. Очаква да почувства острата, парализираща божа на куршум в гърба си, но преди да има време да помисли, вече е във въздуха. Затваря очи и размахва отчаяно ръце. Единственото нещо, което знае, е, че земята е някъде под него. Изведнъж се удря в нея, коленете му се огъват и той пада напред. Предпазва лицето си с ръце, претъркаля се и почти се озовава на улицата, върху трамвайната линия. Но опасността от прозореца е много по-голяма. Убиецът трябва само да натисне спусъка веднъж и всичко свършва.