Хенинг се изправя, чува кола, която се приближава, и се маха от пътя й. „Забрави болката в хълбока и краката! — заповядва си той. — Просто тичай!“ Хенинг тича. Не знае къде отива. Навсякъде наоколо има асфалт и боклуци. Вижда къща. Жълта къща. Няма представа къде се намира, просто тича. Успява да вземе завоя около сградата точно когато два куршума се забиват в стената. Не го уцелват.
Озовава се на малка еднопосочна уличка. „Сигурно е «Св. Халвардсгатен» — мисли си той. — Каква ирония ще бъде, ако умра тук.“ Сега не иска да мисли за майка си. Единственото нещо, което има значение, е, че се намира извън обсега на убиеца. Продължава да тича. Сърцето му препуска. Кръвта му се насища с адреналин. Профучава покрай паркирани коли. Вижда други хора на улицата, цветове. Тротоарът се извива и той го следва, бягайки с всички сили. Не усеща краката си. Има чувството, че те тичат, докато хълбоците му едва се тътрят. Но не му пука за това. Знае, че трябва да се отдалечи възможно най-много от убиеца, защото той също тича.
Хенинг знае, че трябва да позвъни в полицията, но собствената му безопасност е по-важна. Иска да се скрие някъде, за да си поеме въздух и да може да говори, без да хрипти. Вижда отворена врата. Над нея има табела, на която с извити черни букви пише: „ГАМЛЕБИЕН СПОРТЕН ПАРК“. Хенинг влиза вътре, минавайки покрай паркирано до стената червено „Мицубиши“. Не вижда никого наоколо. Чували смет, облегнати на стената на порутена колиба. Стените са покрити с графити. Обувките му топуркат по гладкия бетон. Вижда рампа, счупен скейтборд и стар, пластмасов стол. Мястото не е голямо. На една синя стена има надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ“. Цялата стена е покрита с графити. Един от тях гласи: „Грижим се един за друг, защото никой друг няма да го направи.“ Оглежда се. Мястото е заобиколено от ограда. Господи. Попаднал е в капан. Вижда няколко дървета… и дупка в оградата. Насочва се натам, навежда се и се провира през отвора. Якето му се закача за нещо, но той дръпва рязко, съдира го и се освобождава. Пълзи между дървета и храсти, гъсти като джунгла. Минава покрай ръждясал стар хладилник. Вижда къща на един склон отсреща и осъзнава къде се намира.
Спуска се до влаковата линия, гледайки през рамо дали някой го следва. Не вижда никого. Скрива се зад едно голямо дърво, сяда и започва да кашля.
„Дишай, Хенинг. Господи, човече, дишай!“
Открива мобилния си телефон и набира номера на полицията. Докато чака някой да вдигне, той успява да успокои дишането си.
— Ало?
Хенинг се представя и казва:
— Свържете ме с детектив Бярне Бругелан. Веднага.
25
Когато Хенинг навършва петнадесет години, най-накрая му позволяват да гледа „Свидетел“ с Харисън Форд, Кели Макгилис и Дани Гловър в ролята на убиеца. След като го гледа, Хенинг дълго време отказва да влиза в обществени тоалетни.
Въпреки че оттогава са минали двадесет и две години, той още помни сцената в мъжката тоалетна, в която малкото момченце плаче, а Дани Гловър проверява вратите на тоалетните една по една, търсейки единствения свидетел на убийството. Хенинг трябва да признае, че е мислел именно за Дани, докато се крие зад дървото, гледа профучаващите влакове и се ослушва за стъпките на убиеца.
Сега се намира в чакалня. Знае защо наричат тези помещения „чакални“. Тук трябва да чакаш. И Хенинг чака. Донасят му чаша вода. Но нищо за четене. Защото трябва да помисли. Когато пристигнат полицаите, които ще вземат показанията му, паметта му трябва да е организирана, детайлна и възможно най-точна.