— От къде знаете това?
— Просто го знам.
Санлан и Бругелан отново се споглеждат. Хенинг може да се досети какво си мислят.
„Имаме изтичане на информация.“
Санлан се втренчва в него със сините си очи. Хенинг копнее да се удави в един джин с тоник.
— Изглежда знаете много неща.
Твърдението й по-скоро звучи като въпрос. Хенинг свива рамене.
— Или поне сте знаел. „Капитал“, „Афтенпостен“, „Нетависен“, „Новините 123“. Колко статии сте написал досега, Юл? Колко сензационни разкрития сте направил? Нали така ги наричате вие, журналистите?
Раменете на Хенинг се надигат в подготовка за поредното свиване.
— Винаги съм готов да помогна на полицията с едно-две важни разкрития.
Санлан се усмихва. Хенинг за първи път вижда усмивката й. Перфектни зъби. Червен, апетитен език. Предполага, че Бругелан го е вкусвал.
„Не — мисли си той. — Тя не е толкова глупава.“
— И отново се оказвате в центъра на разследване, но този път в ролята на свидетел. Какво е чувството?
— Да не би да искате да започнете втора кариера в НРК Спортен?
— Струва ми се, че ще приключим много по-бързо, ако не прибягваме до сарказъм, Хенинг — казва Бругелан и го поглежда приятелски.
Хенинг кимва и признава пред себе си, че този път Бругелан е прав.
— Бих казал, че преживяването е ново за мен — започва Хенинг, този път малко по-учтиво. — Виждал съм много неща през живота си. Грабежи, намушквания, два автогола на един играч в същия мач… Но когато човекът, с когото току-що съм разговарял и който току-що ми е предложил чаша мляко, е застрелян два пъти в гърдите и един път в главата… чувството е доста странно.
— Мляко?
— Обезмаслено.
Бругелан кимва и се усмихва.
— Успя ли да зърнеш убиеца?
Хенинг се замисля.
— Всичко се случи толкова бързо.
— Мозъкът може да запомни много информация за нещо, което си зърнал за частица от секундата. Помисли отново. Опитай се да си спомниш.
Хенинг опитва. И изведнъж черупката се пропуква. Вижда нещо. Лице. Овално лице. Брада. Която не покрива цялото лице, а само областта около устата. В квадрат. Гъсти бакенбарди.
Казва им. И описва нещо друго: устните му. Леко изкривени наляво. „Бругелан е прав — мисли си той. — Да не повярва човек. Бярне Бругелан, всеизвестният чекиджия, е прав.“
— Видяхте ли какво оръжие използва убиецът? — пита го Санлан.
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Пистолет? Не разбирам много от оръжия.
— Заглушител?
— Да. Не открихте ли гилзи на местопрестъплението?
Санлан отново поглежда към Бругелан. „Да, разбира се, че са открили“ — мисли си Хенинг, след което мобилният телефон в джоба му започва да вибрира. Опитва се да го игнорира, но той не спира.
— Извинете — промърморва той и посочва джоба си.
— Изключете телефона си — нарежда му Санлан.
Хенинг го изважда и вижда, че Ивер Гюнешен се опитва да се свърже с него. Натиска бутона за изключване и задържа пръста си там.
— Видяхте ли как беше облечен убиецът?
„Мисли! Мисли!“
— Панталони с тъмен цвят. Струва ми се, че якето му беше черно. Не, не черно, а бежово.
— Черно или бежово?
— Бежово.
— Какъв цвят беше косата му?
— Не си спомням, но ми се струва, че и тя беше тъмна. Целият беше тъмен.
Санлан го поглежда със съмнение.
— С изключение на бежовото яке — добавя бързо той.
— Имигрант? — пита Бругелан.
— Да, така ми се струва.
— Пакистанец? Като жертвата?
— Да, възможно е.
Бругелан и Санлан си записват нещо. Хенинг не вижда какво, но може да предположи.
„Убиецът е познавал жертвата.“
Той решава да използва кратката пауза в разговора.
— Мислите ли, че сте арестували грешния Мархони?
Изважда бележника си. Санлан и Бругелан отново се споглеждат.
— Не разбрахте ли, че това не е…
Бругелан кашля. Ръката му отново се приземява върху рамото на Санлан. Тя се изчервява.
— Твърде рано е да се каже.
— Значи не сте изключили възможността мотивът за убийството да е отмъщение?
— Не сме изключили нищо.
— Тогава върху коя теория почива разследването ви? Махмуд е арестуван, заподозрян в убийство, но по-малко от двадесет и четири часа след това брат му е убит.