29
6tiermes7 е прав. Няма да му е лесно да си стои вкъщи. В главата му се въртят твърде много въпроси и колкото повече обмисля нещата, толкова по-сигурен става, че ще намери отговорите в института на Хенриете Хагерюп.
Хенинг влиза в сайта на „Вестердал“ и отново включва мобилния си телефон. Точно както преди, есемесите се натрупват за секунди. И точно както преди той ги изтрива, без да ги чете. Кликва на страницата за филми, отваря списъка със снимачния екип и открива Ингве Фолдвик. Изскачат снимка, CV и информация за контакти. Хенинг чете.
От къде го познава? Тъмна коса с път. Тесен нос. Жълтеникава кожа, не кафява — кожа, която лесно хваща тен. Набола брада, леко прошарена. Наближава петдесетте, но все още е красив. Хенинг подозира, че някои от студентите му са влюбени в него.
Поглежда часовника. Пет и половина. Последните думи на Тарик ще трябва да почакат. Вместо това набира мобилния номер на Фолдвик. Той вдига на третото иззвъняване. Хенинг се представя. Фолдвик казва „Здравейте“ с тон, който Хенинг веднага разпознава. „Ох, пак ли тези лешояди от пресата?“
— Нямам какво да ви кажа — започва Фолдвик.
— Не искам нищо да ми казвате — затапва го Хенинг.
Тишина.
Хенинг знае, че Фолдвик не разбира какво има предвид. Точно това цели. Оставя го да се чуди няколко секунди, преди любопитството му най-накрая да надделее.
— Какво имате предвид? — пита го той.
— Искате ли да се срещнем утре сутринта или когато ви е удобно, за да ви обясня защо искам да говоря с вас? Но ще излъжа, ако кажа, че това няма нищо общо с покойната ви студентка.
— Не знам дали ще имам…
— Ще отнеме само няколко минути.
— Както вече ви казах…
— Искам хората, които прочетат статията ми за Хенриете, да добият възможно най-точна представа за нея. Струва ми се, че вие сте най-подходящият човек за това. Познавали сте я така, както никой друг не я е познавал, а колегите й разправят много странни неща за нея.
Мълчание. Хенинг чува как зъбчатите колела в главата на Фолдвик се въртят, докато обмисля предложението му. Това също е част от подхода му. Трябва да масажираш егото на човека, когото искаш да интервюираш, за да може на него да му е по-трудно да ти откаже, отколкото да се съгласи.
— Ок, ще ви отделя две минути. Утре в десет часа.
Устните на Хенинг се разтеглят в широка усмивка.
— Десет часа е идеално.
Лесно е да се пише статия, когато имаш цялото интервю на запис. Отначало Хенинг решава да включи всичко, което Тарик му е казал, тъй като това са последните му думи. Но скоро той изоставя тази идея. Статията започва да добива форма и Хенинг вижда, че в нея има твърде много маловажна информация. Освен това не иска хората да научат всичко, което Тарик му е казал за брат си. Все пак Махмуд все още е в ареста, а случаят не е приключен.
Отнема му половин час да набере всичко, което Тарик Мархони му е разказал. Започва да го редактира и решава да се съсредоточи върху описанието, което Тарик прави на брат си.
„Брат ми е добър човек.“
Малко скучно, но добро начало. Продължава да набира: „Тарик Мархони прекара последните мигове преди смъртта си, хвалейки брат си, заподозрян в убийство. Прочетете ексклузивното интервю тук.“
Хенинг знае, че хората ще прочетат статията му, дори и да не е особено вълнуваща. Последните думи на един човек винаги привличат интерес, независимо от това какви са. А когато интервюто е ексклузивно като това, всички ще кликнат на него, дори и досега да не са обръщали особено внимание на случая. Останалите медии веднага ще започнат да пресяват статията за цитати, които могат да използват. Това означава: „… каза Тарик Мархони на «Новините 123» броени минути преди да бъде убит.“
Цитати. Заедно с приходите от реклами и продажби, цитатите в конкурентни вестници и телевизии е нещото, което има най-голямо значение за повечето вестници. В същото време, когато някоя голяма риба използва цитат от чужд материал, без да посочи източника, това предизвиква огромно раздразнение, особено ако жертвата е някое по-скромно печатно издание.
Подобни неща се случват всеки ден. Големите риби толкова се боят от това малките рибки да не пораснат, че често жертват както добрите обноски, така и медийната етика. Не става дума за буквална кражба — в повечето случаи големите риби се свързват с източника, за да получат същите цитати и за да могат после възмутено да настояват, че „просто им е дошла същата идея“. НРК например има следната политика: ако една история се появи в поне две медии, значи няма причина да се изказва благодарност на нито една от тях.