Дежурният редактор не казва нищо. Младата жена, която седи с гръб към него, продължава да набира на клавиатурата, сякаш нищо не се е случило. Хенинг изсумтява.
— Има ли начин да разбера кой е пуснал статията?
— Да, един момент.
Дежурният редактор хваща мишката. Хенинг се приближава и застава зад гърба му. Програмата за публикуване е отворена — „Escenic Content Studio“. Дежурният редактор кликва върху дневника и прочиства гърлото си.
— Била е въведена от Йорген в 20:03 часа снощи, редактирана от Йорген в 20:06 и 20:08, а след това Хайди я е отворила в 21:39 и 21:42.
— Хайди Шус?
— Да.
Хенинг усеща как бузите му почервеняват. Връща се на бюрото си, без да благодари на дежурния редактор. Хайди трябва да е благодарна, че още не е дошла на работа.
Пристига след около половин час. Насочва се право към бюрото на Хенинг. Изглежда бясна. „Ставаме двама“ — мисли си Хенинг.
— Защо не ми вдигна, когато ти звънях? — пита тя и хвърля чантата си на бюрото.
Хенинг трепва смутено.
— Аз…
— Когато ти звъня, трябва да ми вдигаш. Не ме интересува колко е късно. Ясно ли е?
— Не.
— Какво каза?
Тя се надвесва заплашително над него.
— Казах не. Когато не съм на работа, значи не съм на работа. Тогава не съм длъжен да ти вдигам. И защо, по дяволите, сте сложили името и снимката ми на статията за Тарик, когато изрично ви казах да не го правите?
Сега е ред на Хайди да се смути.
— Аз…
— Осъзнаваш ли колко лесно ще ме открие убиецът сега, ако иска?
Тя обмисля думите му.
— В този вестник публикуваме името на всеки журналист, който напише статия — започва колебливо тя, след което включва на скорост. — Ако нямаме смелостта да сложим името и снимката на автора, значи не трябва да пускаме статията.
Хенинг не е сигурен, че я е чул правилно, така че казва „хм“ и я поглежда.
— Освен това името и снимката ти са във всеки вестник тази сутрин, така че ако ние не ги сложим, просто ще изглежда странно.
Той я поглежда, но не може да измисли подходящ отговор. Защото Хайди има право. „Мамка му — мисли си той. — Права е.“
Хайди сяда и започва сутрешния си ритуал. Включва компютъра си, изважда телефона от чантата си и отваря дневника си.
Спечели. Кучката е права.
А тъкмо си е мислел, че денят е започнал добре.
34
Хайди тихо крачи нагоре-надолу, докато Хенинг мълчаливо отпива от кафето си. „Сигурно има важни срещи — мисли си той. Всеки път, когато седне, тя поглежда към него, но очите й бързо възвръщат коравия си професионализъм.“
Става осем часа, а Негово величество Рипсено кадифе още не ги е озарил с присъствието си. Сигурно е стоял до късно снощи. Може би е зает с нещо? Или вече е изпратил статията си? Хенинг решава да му се обади въпреки недружелюбния начин, по който е приключил последният им разговор. Понякога трябва да протегнеш ръка към някого, които ти има зъб и т.н. Хенинг знае, че това нему се отдава, но все пак решава да пробва.
Гюнешен вдига бързо, но гласът му звучи сънлив.
— Здрасти, Хенинг се обажда.
— Добро утро.
Хенинг не чува други хора при Гюнешен. Това е добре.
— Къде си — пита той, въпреки че не иска да знае.
— Вкъщи. Вече обсъдих това с Хайди.
— Не се обаждам за това.
— Така ли?
Гюнешен вече звучи нащрек, но в последвалото мълчание Хенинг добива усещането, че и двамата имат нещо за казване, но нито един не иска да го каже пръв.
Като двама пъпчиви тийнейджъри.
— Зает ли си? — пита най-накрая Хенинг. — Имаш ли някакви планове за днес?
Чува как Гюнешен сяда в леглото. Гласът му звучи далечен. Пали цигара и издишва дима право в слушалката.
— Говорих с Емил Хаген — казва той и вдишва дълбоко.
— Кой е той?
— Полицай, който участва в разследването. Изглежда ми малко зелен. Наостри уши, когато споменах електрошоковия пистолет.
Хенинг преглъща.
— Какво каза?
— Не искаше да коментира. Махмуд продължава да отрича, че е извършил нещо нередно, но не е казал нищо, с което да докаже невинността си, така че полицаите общо взето тъпчат на едно място. Няма алиби за вечерта на убийството. Вчера си говорил с единствения човек, който можеше да му предостави такова.
— Мислиш ли, че Тарик е бил убит заради това?
Пита инстинктивно. Но веднага след като изрича думите, Хенинг осъзнава, че въпросът му е доста добър.