— Не знам. Възможно е.
Хенинг кимва. Наистина е възможно. В такъв случай убиецът е някой, който няма нищо против Махмуд Мархони да остане в ареста. Но защо Мархони не казва нищо?
— А ти? На работа ли си?
Хенинг поглежда към Хайди.
— Да, в офиса съм.
— Нали щеше да си вземеш двудневна отпуска?
— Възнамерявах. — Хенинг не е в настроение да обсъжда умственото си здраве с Гюнешен, така че продължава: — Емил Хаген каза ли нещо за издирването на Ясер Шах?
— Ясер кой?
— Мъжът, който стреля по мен вчера. Намерих го в полицейските архиви.
— Попитах го докъде са стигнали с издирването на убиеца, но Хаген ми каза, че не знае. Не ми направи впечатление на особено умен човек. Имам предвид Хаген.
Хенинг кимва и се чуди дали издирването на Шах е било поверено на отдела за борба с организираната престъпност заради връзката му с ЛМО.
— Днес имам среща с дипломния ръководител на първата жертва. Не знам дали ще ми каже нещо полезно, но ще видим. После ще се опитам да говоря с други нейни приятели. Има нещо нередно в този институт.
— Звучи добре. Може би по-късно ще се видим — отвръща Гюнешен, като думите му звучат като въпрос.
Хенинг няма представа какво ще се случи след срещата му с Фолдвик, но въпреки това отговаря:
— Да, сигурно.
След това затваря. Добива странното усещане, че това е първият им цивилизован разговор. Или първият им разговор, който е продължил повече от две изречения.
— Не забравяй, че имаме общо събрание на колектива в два часа.
Гласът на Хайди е леден. Дори не поглежда към него.
— Общо събрание на колектива?
— Да. Стуре ще ни говори за общото състояние на вестника. В момента сме в затруднено финансово положение.
Не е ли винаги така?
— Казвам ти, защото чух, че по-късно днес имаш среща. Присъствието е задължително.
Хенинг си мисли: „Да, обзалагам се, че е задължително“, но не казва нищо на глас.
Стуре Скипсруд. Основател и главен редактор на „Новините 123“. Стуре и Хенинг са работили две години заедно в „Капитал“. Преимуществото да работиш за специализирано списание, който не излиза всеки ден, е това, че имаш време да разследваш всяка история в дълбочина. Да интервюираш няколко източника и да представиш по-балансирана картина. Добрите статии се раждат в такава атмосфера. Статии, които просто се нуждаят от малко повече време.
Стуре е страхотен разследващ журналист. В началото на деветдесетте той е награден с най-високото отличие в професията, наградата „СКУП“, за една разобличителна статия, довела до оставката на министъра на търговията. Наградата изстрелва кариерата му във висините и Стуре използва репутацията си, за да си издейства по-добър договор. След това започва работа за „Дагенс Норингслив“, написва две книги за двама финансови гении и се прехвърля за известно време в ТВ2, преди да основе „Новините 123“ в края на деветдесетте. Много хора тогава започват да се чудят защо човек, направил име като разследващ журналист, изведнъж иска да се занимава с пълната противоположност на тази професия.
Но Хенинг винаги е вярвал в най-простото обяснение — Стуре просто иска да предизвика реакция. Нещата не се случват достатъчно бързо за него. Иска резултати. Възможно най-скоро.
— Аз тръгвам — съобщава Хенинг. Иска да закуси преди срещата си с Ингве Фолдвик.
— Няма ли да дойдеш на сутрешната планьорка?
— Вече знаеш какво ще правя днес.
— Да, но…
— Ще се опитам да дойда на общото събрание.
— Трябва да дойдеш.
— Ще си спомня това, когато опрат пистолет в челото ми.
Ок, тази последна реплика е твърде мелодраматична, но действа. Хайди не казва нищо и го оставя да си тръгне. „1 на 1“ — мисли си Хенинг.
35
Отбива се в магазин „Де Лука“ в Торвалд Мейерсгатен и си купува пиле и калцоне с песто. Купува и два таблоида и чаша кафе и сяда на една пейка срещу обществената библиотека „Дейкманске“. Твърде късно е за сутрешни задръствания, но по улицата пред сградата все още фучат коли, претъпкани трамваи и хора, закъсняващи за работа.
Хенинг внимателно отпива от кафето и зачита „VG“. Заглавната страница е посветена на нова смъртоносна бактерия върлуваща из Дания. Според Норвежкия здравен институт бактерията може да се появи в страната още тази есен. В горния десен ъгъл има негова снимка, а под нея пише: „Опитаха да убият журналист“.