— Сега какво ще стане с филма?
— Още не сме решили. Има ли още нещо? Имам друга среща.
Фолдвик се изправя.
— Не, благодаря ви — отговаря Хенинг.
37
Хенинг се връща на рецепцията и вижда, че Плитките продължава да се мляска с приятелката си. „Господи! — мисли си той. — Горкото момиче ще умре от задушаване.“ Той прочиства гърлото си. Плитките вдига глава. Свенливостта на младите, за която е говорил Фолдвик, явно е излетяла през прозореца.
— Много благодаря за помощта — започва Хенинг. — Лесно намерих кабинета на Фолдвик.
— Няма проблем.
Плитките облизва устните си.
— Чудех се дали мога да те помоля за още една услуга. Аз съм репортер и в момента работя върху статия за Хенриете Хагерюп и студентите от нейния курс — за това как се справят след ужасното нещо, което се случи. Няма да е статия за самото убийство, а нещо по-абстрактно, което се занимава с начина, по който подобно събитие травмира група студенти.
Ако има награда за най-убедителни измишльотини, Хенинг със сигурност ще бъде номиниран. Плитките кимва съпричастно.
— Какво мога да направя за теб?
— Бих искал да имам списък с нейните колеги. Случайно да имаш такова нещо на компютъра?
— Да, мисля, че имам. Момент — отговаря той и грабва мишката. Кликва и натиска няколко клавиша. Светлината от монитора се отразява в очите му. — Искаш ли да ти го принтирам? — пита Плитките.
Хенинг се усмихва.
— Да, ако обичаш. Много бих искал.
Той кликва няколко пъти, натиска още няколко клавиша. Принтерът до него светва и изплюва лист. Плитките го вдига и го подава на Хенинг с услужлива усмивка.
— Супер. Много ти благодаря — казва Хенинг и взима листа. Бързо преглежда имената, които са двадесет и две. Веднага се сеща за една от картичките, които е прочел при първото си посещение на института: „Липсваш ни, Хенри. Много ни липсваш, Туре.“
Туре Бенджаминсен.
— Извинявай — казва той на добрия самарянин от другата страна на бюрото. Плитките тъкмо се кани да довърши това, което е останало от приятелката му, когато гласът на Хенинг го спира и той се обръща.
— Да?
— Познаваш ли Туре Бенджаминсен?
— Туре? Да, разбира се. Познавам го. Всички познават Туре, ха-ха.
— Тук ли е днес? Виждал ли си го?
— Видях го някъде отвън.
Хенинг се обръща към изхода.
— Как изглежда?
— Къса коса, малък, кльощав. Струва ми се, че носеше синьото си яке. Винаги ходи с него.
— Много ти благодаря за помощта — казва Хенинг и се усмихва. Плитките вдига ръка и се покланя. Хенинг излиза навън и се оглежда. Отнема му само секунда, за да открие Туре Бенджаминсен. Пуши цигара до входа. Той е един от пушачите, покрай които е минал на влизане преди почти час.
Туре и младата жена, която също пуши, го забелязват, преди да ги достигне. Осъзнават, че иска нещо от тях и спират да говорят.
— Ти ли си Туре? — пита Хенинг. Туре Бенджаминсен кимва. Хенинг си спомня къде го е виждал преди. Преди два дни Петер Стангхеле го е интервюирал в ситния дъждец пред института. Хенинг не е прочел какво е казал Туре за покойната си приятелка, но си спомня бельото му, подаващо се над колана на джинсите.
— Хенинг Юл — представя се той. — Работя за „Новините 123“. Чудех се дали можем да поговорим?
Туре поглежда момичето.
— Ще се видим по-късно — обявява важно той.
„Няма да е трудно да масажирам егото му“ — мисли си Хенинг.
Ръката на Туре е малка като на дете, когато Хенинг я стиска. Двамата сядат на една пейка наблизо. Туре вади цигарите си, издърпва един бял приятел и предлага кутията на Хенинг. Той учтиво отказва, но очите му се задържат дълго време на старата му познайница.
— Мислех, че Хенриете е стара новина.
— От една гледна точка това е така. Но от друга не е.
— Предполагам, че едно убийство не може да бъде стара новина — казва Туре и пали цигарата.
— Прав си.
Туре връща запалката в джоба на якето си и вдишва дълбоко. Хенинг го поглежда.
— Хенри беше страхотно момиче. Във всяко отношение. Обичаше хората. Може би твърде много.
— Какво имаш предвид? — пита Хенинг, точно когато се сеща, че трябваше да включи диктофона си. Но вече е твърде късно.
— Беше изключително отворена и… как да се изразя? Просто обожаваше хората, ако знаеш какво имам предвид.
Туре отново си дръпва от цигарата и издиша дима, след което се оглежда. Кимва към едно момиче, което минава покрай тях.