— Флиртуваше ли?
Той кимва.
— Едва ли тук е имало някой с нещо между краката, който в един или друг момент да не е искал да… — Той млъква и клати глава. — Много е гадно — продължава той. — Това че е мъртва.
Хенинг кимва мълчаливо.
— Познаваш ли приятеля й?
— Махмуд Мархони?
Туре изплюва името, като натъртва „х“-то.
— Да?
— Нямам представа какво виждаше Хенри в онзи тъпак.
— Значи е бил тъпак?
— Абсолютен тъпак. Караше едно огромно беемве и се правеше на голямата работа. Постоянно се хвалеше с дебелите си пачки.
— Значи е харчил много пари?
— Да, но по един много смотан начин. Остави кредитната си карта зад бара и каза на приятелите на Хенри, че всички питиета са за негова сметка. Сякаш отчаяно се опитваше да докаже, че е свестен тип. Не бих се изненадал, ако…
Той отново млъква.
— Ако какво?
— Щях да кажа, че не бих се изненадал, ако се окаже, че е пласьор на наркотици, но не искам да звуча като расист.
— Но ако е вярно?
— Не знам дали е вярно или не. Но това, че го казах, не ме прави расист.
— Не мисля, че си расист.
— Той не я заслужаваше. Беше пълен идиот.
Туре е изпушил цигарата си и хвърля фаса на земята, без да го настъпи. Малкият бял приятел лежи до една локва и дими.
— Каква беше връзката им?
— Бурна, бих казал.
— Искаш да кажеш, че често са се карали и после одобрявали? Доколкото знам, Махмуд е бил ревнивец. Но това, което ми каза за Хенри, обяснява защо това е било така.
Хенинг отново се сеща за шериата.
— Изневеряваше ли му?
— Доколкото знам — не, но не би ме изненадало. Тя обичаше да се държи предизвикателно и да бъде център на внимание. Обличаше се провокативно.
Той поглежда настрани с тъжно изражение.
— Имаше ли някой, с когото е флиртувала по-често, отколкото с другите?
— Бяха много. Наистина много.
— Ти също ли бе влюбен в нея?
Хенинг вдига очи от бележника си и среща погледа на Туре. Момчето се усмихва и забива поглед в земята. Въздъхва.
— На масата на Хенриете никога нямаше свободни места. Абсолютно всички от курса искаха да работят с нея. Сприятелихме се рано. Беше ни много весело заедно. Хенри и аз постоянно флиртувахме. Тъкмо бях приключил една връзка, когато се запознахме, и двамата често я обсъждахме. Тя ме подкрепяше, беше много състрадателна и добросърдечна. Беше човек, който умее да слуша. И винаги, когато споделях нещо с нея, тя ме прегръщаше и стискаше здраво. През тези шест месеца споделих доста неща с нея — казва той и се смее.
Хенинг може да си представи. Може да си представи нея. Красива, нежна, отворена, общителна, сексапилна. Кой не би искал да е в компанията на такъв слънчев лъч като нея?
— Беше много лесно да вземеш сърдечността й за нещо друго… за покана. Един ден отидох твърде далече. Опитах се да я целуна и… — Той отново клати глава. — Ами… оказа се, че бях сбъркал. Отначало се вбесих. Реших, че тя нарочно ме бе прелъстила, нарочно ме бе хванала в мрежата си, само за да ме отблъсне. Мислех си, че за нея това е било просто една игра. Котка и мишка. Две седмици й бях бесен, но после ми мина. Една вечер излязохме навън с още трима-четирима приятели и го обсъдихме. Тя искаше да ми бъде приятел, но нищо повече — така ми каза. Реших, че по-скоро искам да бъдем приятели, отколкото да стоим скарани, и оттогава нещата се оправиха.
— Гадно ли ти беше, когато тя тръгна с Махмуд?
— Не. Знаех, че не ме харесва. Но… няма закон против завистта, нали?
Хенинг кимва. Туре си дръпва дълбоко от втората си цигара.
— Имаш ли някаква представа кой може да я е убил?
Туре го поглежда.
— Не мислиш, че го е сторил Махмуд?
Хенинг се колебае, чудейки се дали може да бъде напълно откровен. Нещо му подсказва, че Туре обича да клюкарства. Така че отговаря:
— Е, арестуваха го, но човек никога не знае.
— Ако не е бил Махмуд… не знам кой друг би могъл да го е направил.
— Знаеш ли дали е имала други приятели мюсюлмани, освен Махмуд?
— Много. Хенриете се сприятеляваше с всички. И всички искаха да бъдат нейни приятели.
— А Анете Скопум?
— Какво за нея?
— Разбрах, че понякога двете с Хенриете са работили заедно?
Туре кимва.