— Добре ли я познаваш?
— Не особено. Тя е пълна противоположност на Хенриете. Не е много приказлива. Чух, че страда от епилепсия, но никога не съм я виждал да припада. Рядко флиртува. Поне когато е трезвена. Но когато се напие…
— Тогава се отпуска?
— Ами да, може и така да се каже. Знаеш ли какво казва винаги, когато се натряска?
— Какво?
— „Какъв е смисълът да бъдеш гений, ако никой не знае?“ — рецитира Туре, имитирайки гласа й. — Ако някой заслужава да има ниско самочувствие, това е Анете. Не е особено талантлива и познавам поне трима, които са го правили с нея, докато е била пияна. Мисля, че е лесбийка.
— Защо смяташ така?
— Сигурно просто си въобразявам. Не знам. Просто имам чувството, че е лесбийка. Това никога ли не ти се е случвало? Да знаеш нещо за някой, но да нямаш представа как си го разбрал?
— Постоянно ми се случва — отговаря Хенинг и се усмихва.
— Със сигурност много си падаше по Хенриете, това бе очевидно за всички. Но едва ли имаше някой, който да не си пада по Хенриете. Каква загуба — казва Туре и отново клати глава.
— Бих искал да говоря и с Анете. Случайно да имаш номера на мобилния й телефон?
Туре изважда джиесема си. Лъскав, тъмно син „Сони Ериксон“.
— Мисля, че го имам.
Натиска няколко копчета и обръща екранчето на телефона към Хенинг, който прочита осемте цифри и си ги записва.
— Благодаря — казва той. — Нямам повече въпроси. Ти искаш ли да добавиш нещо?
Туре става от пейката.
— Не. Но се надявам, че полицаите са арестували правилния човек. Бих искал…
Той млъква.
— Какво би искал?
— Забрави. И без това вече е твърде късно.
Туре Бенджаминсен стиска ръката на Хенинг и тръгва към входа на института.
— Благодаря за разговора.
— И аз.
Хенинг седи на пейката и гледа как младежът се отдалечава. Туре крачи наперено, а чаталът на панталоните му е увиснал. Хенинг отново вижда надписа „Бьорн Борг“ на бельото му.
38
Седи на пейката известно време, след като Туре си е тръгнал. Напоследък прекарва доста време, седейки по различни пейки. И това е добре. Много добре. Не вижда Анете. Хора постоянно влизат и излизат от института. Всеки път очите му се насочват към червените стъпала, водещи до вратата. И всеки път е разочарован.
Решава да й позвъни. Преди да набере номера, вижда, че вече е един и половина. Чуди се как ще го накажат, ако не отиде на прословутото общо събрание на колектива. Обзалага се, че Стуре ще се разправи с него по съкратената процедура — все пак се познават от много време. Освен това Хенинг много добре знае какво ще каже шефът:
„Поради непредвидени колебания на рекламния пазар сме принудени да съкратим разходите си. В краткосрочен план това няма да се отрази на персонала, но може да се отрази в дългосрочен, ако резултатите ни не се подобрят. Колкото повече хора четат страниците ни, толкова по-бързо ще разпродадем свободната площ на рекламодателите. Но тъй като вече сме продали цялата налична площ, трябва да произвеждаме повече страници. Това означава, че трябва да решим какви статии е редно да публикуваме. Трябва да подбираме по-внимателно материалите. И т.н. и т.н. Някой неминуемо ще спомене своя «журналистическия дълг», а друг ще изтъкне, че «статиите трябва да бъдат подбирани на основата на своята важност и актуалност». Хенинг чудесно знае какво ще отговори Стуре — че принципно е съгласен, но предложените от него промени са задължителни. Което за един онлайн вестник означава повече секс, повече цици и повече порно. Това искат повечето хора. Може и да казват, че не го искат, но въпреки това кликват именно върху тези статии, когато имат две-три свободни минути, за да разгледат по-внимателно циците или задника, използвани за примамка. Онлайн вестниците знаят това и разполагат със статистически данни, които доказват, че това са най-четените статии. Изборът е пределно ясен.“
„Това сигурно ще вбеси Хайди — мисли си Хенинг. — Но тя няма друг избор, освен да се подчинява на всички нареждания отгоре. И никога не би критикувала ръководството или безмозъчните решения, които те взимат — поне не пред външни хора. Научила е това на курсовете си по мениджмънт.“
Хенинг набира номера на Анете и чака. Тя вдига на единадесетото иззвъняване.
— Ало?
Гласът на Анете е слаб и плах.
— Анете, казвам се Хенинг Юл. Работя за „Новините 123“. Разменихме си няколко думи миналия понеделник.