ЯШИД: Обичам Мона. Невинен съм.
Полицаите се споглеждат и въздъхват.
Надпис на черен фон: Пет месеца по-късно.
14. ИНТ. СЪДЕБНА ЗАЛА В ОСЛО, Следобед:
Яшид седи до адвоката си. Харалд Гордер седи няколко реда зад него. Изглежда депресиран и мрачен. Фарук Икбал също е там. Изглежда разтревожен. Съдията влиза. Всички се изправят.
СЪДИЯ: Седнете, моля.
Всички сядат. Съдията поглежда към журито.
СЪДИЯ: Журито стигна ли до решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО: Да.
15. ИНТ. СЪДЕБНА ЗАЛА В ОСЛО, Следобед:
Близък план на Яшид. Той е свел поглед. Изглежда неспокоен. Камерата се дръпва назад. Мерете седи в задната част на съдебната зала. Камерата се фокусира на нея. Продължаваме да я гледаме, докато председателят на журито изчита присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО: Признаваме обвиняемия Яшид Икбал за виновен по всички обвинения.
Хората в съдебната зала избухват в аплодисменти. Мерете поглежда към Харалд Гордер. Усмихва му се. Гордер извръща очи и си тръгва. Мерете изважда мобилния си телефон. Пише есемес. Виждаме какво пише: „Едно на нула. А има още толкова много.“
Тя намира Мона в списъка с номера и й изпраща есемеса.
КРАЙ
Хенинг оставя сценария на масата, разочарован. Разтърква очите си. Началото го е подготвило за кървав трилър, но това, което е получил накрая, е посредствена мелодрама. Сценарият е трябвало да бъде негова „кутия на Пандора“, но никъде в него не се споменават електрошокови пистолети, камшици или отрязани ръце. Хенинг започва да се чуди дали не съществуват други, по-брутални версии на сценария.
Първоначалната идея е добра: две жени инсценират „убийство“ и правят така, че приятелят на едната е арестуван и осъден за убийството, въпреки че е невинен. „Това е просто една фантазия — мисли си Хенинг, — една измислица.“ Значи Мона и Мерете са съответно Хенриете и Анете, Махмуд Мархони е Яшид Икбал, а Тарик е Фарук.
До тук добре. Засега нещата се развиват съгласно собствените теории на Хенинг. Махмуд Мархони е невинен и някой се опитва да го натопи. Есемеси, намеци за изневяра, последно грубо чукане, което е на една крачка от изнасилване. На заподозрения няма да му е лесно да се разграничи от подобни доказателства, особено ако не продума нищо по време на полицейските разпити.
Но кой е Харалд Гордер? В сценария е отделено толкова място за него и семейството му, че те просто не могат да не бъдат важни. Но важни ли са и в истинския свят? Както казва майка му, това е само филм. Не всичко има своето огледално отражение в реалността.
Въпреки това Хенинг разсъждава върху тази възможност. Харалд Гордер е имал връзка с Мона (кой друг може да е?) и изневярата му е била наказана с убийство с камъни. Но защо на края на филма Гордер и Мерете поглеждат един към друг? И защо тя се усмихва?
Истинският Гордер сигурно познава Анете. И двете жени трябва да познават мъжа, който е имал връзка с Хенриете. Единственият мъж, за когото се сеща в момента, е Ингве Фолдвик. Но Фолдвик не е чел сценария, значи не може да е той. Освен ако не го е излъгал? Но защо ще го лъже за това? Сигурно осъзнава, че подобно обвинение може лесно да се провери, ако полицаите решат да го направят. Доказателства, открити в компютъра му, копия на сценария в кабинета му, в дома му. Ако го уличат в подобна лъжа, белезниците и затворът „Улерсмо“ ще му бъдат в кърпа вързани. „Трябва да има други мъже — мисли си Хенинг. — Друго семейство. Може би семейството на Анете? Или на Хенриете?“
Мисли за Хенриете. Красива, нежна, общителна, отворена. Какъв човек е била наистина? Фолдвик е описал работата й като „провокативна, но смислена“. Хенинг е съгласен с това описание, въпреки че сценарият й разисква шериата по един ограничен и доста опростен начин. Посланието на Хенриете сякаш е следното: идиотите, които насърчават шериата, трябва да бъдат премахнати, ние не бива да се страхуваме да използваме крайни мерки, за да защитим културата и традициите си, а жените по целия свят трябва да се обединят и да се борят заедно срещу шериата.
Но къде е барутът? Къде е експлозията! Къде са инкриминиращите реплики, амунициите, накарали убиеца да осъществи тази фантазия? Хагерюп не е Тео ван Гог, холандския режисьор, снимал филми, критикуващи исляма, убит с осем изстрела с пистолет в Амстердам през 2004 г. Убиецът прерязал гърлото на Ван Гог и забил два ножа в гърдите му, на един от които било завързано писмо, пълно със заплахи. Доколкото Хенинг знае, Хагерюп не е била ислямофоб. Освен това Махмуд Мархони, нейният приятел, е мюсюлманин.