— Мислиш ли, че все още е жив?
— Какво? Ти смяташ, че някой го е убил?
— Да. Изглежда ми вероятно, при положение че аз го разпознах и полицията го издирва. Доколкото мога да съдя по криминалното му досие, Ясер Шах е дребна риба. Има присъди само за дребни престъпления. Изчезването му ми подсказва, че са му платили за покушението или някой му е наредил да го извърши. И ако този някой се опитва да заличи всички следи, водещи до него, Шах потенциално може да се превърне в голям проблем. Знае твърде много. Може би дори знае защо Хагерюп и Тарик са убити.
— Да, но бандите обикновено се грижат за своите членове. Знаят как да скриват хората си, когато стане твърде напечено за тях.
— Може би. Но мислиш ли, че са готови да поемат такъв огромен риск? Тук говорим за убийство.
— Възможно е. Не знам много за ЛМО. Започнахме да ги разследваме, след като спрях да работя като цивилен полицай и след като започнахме операция „Лов на банди“.
Хенинг се замисля. Колкото повече размишлява над аргументите, толкова повече се съгласява с Бругелан. Убийството на Тарик не е свързано с убийството на Хенриете. Тарик е бил косвена жертва. Не е бил играч. Просто е правил снимки.
Изведнъж му идва идея. А след нея идват още много: Тарик Мархони е бил убит като предупреждение за Махмуд. Именно затова Махмуд продължава да не казва нищо. Това го е накарало да запали лаптопа си. На компютъра му има нещо, което инкриминира други хора. Хора, готови да убиват, за да не попадне тази информация в ръцете на полицията. И Хенинг дори за миг не си помисля, че тази информация е снимка на Хенриете Хагерюп, прегърнала неидентифициран мъж.
Споделя идеите си с Бругелан, който дълго време мълчи. Когато отново започва да говори, гласът му е много тих. И безкрайно сериозен:
— Ако това, което казваш, е вярно, значи трябва сериозно да се захванем с ЛМО. И това ще има последствия за теб, Хенинг — казва той и го пронизва с поглед. — Трябва да си много внимателен от сега нататък.
— Какво имаш предвид?
— Ако тези хора са като останалите банди в Осло, значи става дума за закоравели престъпници. Хора без съвест и скрупули. Ако ти си единственият човек, който може да свидетелства срещу Ясер Шах, значи те със сигурност ще се опитат да те премахнат. Както вече казах, те се грижат един за друг. По-лошото е, че благодарение на теб полицията се интересува от тях и от техните дейности, което може да прекъсне източниците им на приходи. Или да ги ограничи. Тези хора се интересуват най-вече от приходите си. Получава се един смъртоносен коктейл.
— Казваш, че искат да ме убият?
Бругелан го поглежда сериозно.
— Много вероятно.
— Може би — отговаря Хенинг и поглежда през прозореца. Вижда мъж, който пуши на отсрещния тротоар. Хенинг го поглежда, а мъжът отвръща на погледа му. Гледат се дълго време.
Хенинг се замисля над това, което Бругелан му каза. Лицето му е по всички вестници. Няма да им отнеме много време да разберат къде работи, къде живее… и къде живеят близките му.
„Проклятие — мисли си Хенинг. — Мама“.
45
Хенинг вече не вижда мъжа от другата страна на улицата. Не е успял да го разгледа добре, но е забелязал, че е нисък и набит. Също и плешив. Забелязал е и че не е етнически норвежец, защото кожата му е твърде мургава. Носи шорти и бяла, разкопчана риза с къс ръкав, върху която има някаква щампа, но му е трудно да забележи всичко в краткия миг, през който погледите им се срещат. А сега мъжът го няма.
Хенинг набира номера на майка си, докато ходи. Телефонът звъни. Дълго време. Започва да се тревожи. Казва си, че тя върви сравнително бързо за възрастта си, с изключение на случаите, когато има пристъп на кашлица.
Оставя телефона да звъни. Може би му е сърдита и нарочно не вдига, за да го накара да се почувства виновен. Това обикновено действа. Действа и сега. „Господи, мамо — мисли си той. — Вдигни телефона, моля те.“
Пресича улицата при „Тьойенгате“. Забил е поглед в паважа, опитвайки се да изглежда незабележим. Усеща как сърцето под ризата му бие все по-бързо и по-бързо. „Господи, мамо“ — мисли си той и ускорява крачка. Краката му протестират, но той вече е решил да й отиде на гости. Щом не вдига телефона, значи трябва да побърза. Оглежда се, докато ходи, но около него цари хаос — хора, коли, таксита. Гледа ги, но не ги вижда. Има чувството, че някой го наблюдава, че някой върви след него. Замирисва му на нещо остро и пикантно. Минава покрай видеотека близо до входа на метростанция „Грьонланд“ и точно когато се кани да затвори, някой вдига. Но не казва нищо.