47
Наближава четири часа, но Хенинг решава да се отбие в редакцията. Няма готови статии, защото още не е открил нещо, за което иска да пише, но въпреки това работи. И не си е показвал лицето от същата сутрин. „Трябва да докладвам на Хайди или Коре — мисли си той. — Да си поговоря с Гюнешен, може би. Ако е някъде наоколо.“
Поема риск и пресича улицата при парка „Ватерландс“, на двадесетина метра от пешеходната пътека, избягвайки огромната тълпа от минувачи. Изведнъж вижда кола от другата страна на кръстовището. Не е сребърен мерцедес, а „Волво“, което е твърде далече, за да различи модела. Но веднага след като светва жълто, волвото рязко потегля към него. Шофьорът е принуден да натисне спирачката, когато колата отпред блокира пътя му. Чува скърцане на гуми, клаксон. Нещо нормално в Осло по време на час пик. А всъщност и през целия ден.
Шофьорът на колата пред волвото също натиска клаксона си. Хенинг очаква двамата да излязат и да започнат да се бият, но това не се случва. Прозорецът на волвото се спуска и мъжът, който седи до шофьора, подава главата си навън. Хенинг е твърде далече, за да различи чертите му. Вижда единствено чифт лъскави тъмни очила „Рейбан“ със златни рамки, въпреки че днес е облачно.
Хенинг забелязва това, защото веднага добива усещането, че мъжът се оглежда за него. „Ако всичките носят такива очила — мисли си Хенинг, — може би няма от какво да се страхувам.“ Но някои идиоти носят пистолети и ако дадеш пистолет на един олигофрен, можеш да го накараш да направи почти всичко.
Тази мисъл го кара да ускори крачка и той решава да отиде до редакцията по заобиколен път. Районът между „Грьонсландслейрет“ и „Уртегата“ може да изглежда малко негостоприемен, независимо от часа, така че Хенинг се насочва към „Бругата“, смесва се с тълпата на спирката и се качва на трамвай №17, когато той пристига няколко минути по-късно. Трамваят завива по „Трондхеймсвей“ и Хенинг слиза на спирката пред супермаркет „Рими“. Тръгва надолу по „Херслебсгатен“ и не след дълго отново вижда голяма жълта постройка на края на „Уртегата“. Коли профучават покрай него в двете посоки. Час пик е и ако някой иска да го убие или отвлече, това няма как да се случи тук. С един милион свидетели и без лесен маршрут за бягство. Хенинг се чувства спокоен. Или поне сравнително спокоен.
„Може би ставам параноик — мисли си той. — Може би отсъствах от играта твърде дълго и съм забравил, че тези неща са напълно нормални. Може би нищо няма да ми се случи.“ Но има нещо в думите на Бругелан, което е привлякло вниманието му. Бругелан е разтревожен. Познава тази банда. И както казва Нора: те не са добри хора.
Хенинг осъзнава, че се чуди как ще свърши всичко това. Дали ще го убият, както му е намекнал Бругелан, защото може да свидетелства срещу Ясер Шах. Вероятно няма да се спрат пред нищо, докато не го ликвидират.
48
Хенинг трябва да проучи няколко неща. Когато влиза в офиса, мисли за тях и се блъска в Коре Йелтланд пред кафе машината. Коре понечва да се извиши, но после вижда кой е.
— Хенинг.
— Здрасти, Коре — отговаря Хенинг. Коре го е зяпнал така, сякаш е Елвис.
— Как си? Господи. Господи, сигурно си изплашен до смърт?
Хенинг неохотно се съгласява, че е изплашен. Да, определено.
— Какво, по дяволите, се случи?
Хенинг прави крачка назад, надявайки се, че Коре няма да забележи. Оглежда стаята, докато му разказва, опитвайки се да не навлиза в излишни подробности. Гюнешен не е там. Но забелязва Хайди. И вижда, че тя също го е забелязала.
— Слушай, не успях да се върна навреме за общото събрание — казва той. — Чух, че Стуре е произнесъл реч?
— Да, беше много забавно, ха-ха. Нищо ново под слънцето. Имаш късмет, че не беше там. Поне си имал уважителна причина.
Коре се ухилва до уши и дясната му буза започва да потрепва.
— Какво каза?
— Нищо, което да не сме чували преди. Тежко финансово положение, имаме нужда от повече страници, които трябва да се пишат по-бързо, за да избегнем съкращения и т.н и т.н.
Коре се смее — дълго време. „Хайди с удоволствие би ме съкратила в този момент — мисли си Хенинг. Но ще прекоси този мост, когато стигне до него.“
Извинява се, като казва на Коре, че трябва да говори с Хайди, преди да тръгне. Коре се усмихва и го шляпва три пъти по рамото, след което поема нанякъде. Хенинг решава първи да удари.