— Да ви кажа честно, моят копродуцент Трулс се занимаваше с нея.
— Значи не сте чел сценария?
— Е, очевидно…
— За какво става дума в него?
Още кликване.
— В него става дума за…
Енуксен прочиства гърлото си.
— В него става дума за… ами всъщност не знам за какво става дума в него. Както ви казах, Трулс се занимаваше с Хенриете Хагерюп и Ингве…
— Ингве?
— Да?
— Ингве Фолдвик?
— Точно така. Познавате ли го?
— Ингве Фолдвик се е занимавал със сценария?
— Той ръководеше проекта, доколкото си спомням.
— Да, но аз си мислех, че тя е написала сценария от свое име? И че той не е бил курсова работа или нещо такова?
Енуксен се колебае.
— Не знам нищо за това.
Хенинг решава, че трябва отново да говори с Ингве Фолдвик.
— Двамата с Трулс често ли купувате сценарии, които не сте обсъждали?
— Не, това беше специален случай.
— Защо?
— Трулс и Ингве са бивши колеги. Ингве ни насочи към сценария на Хагерюп.
— Разбирам.
— Но не забравяйте, че ние просто го купихме.
— Какво означава това?
— Означава, че според нас сценарият има потенциал и ние искаме да развием идеята, за да видим дали от него може да излезе добър филм.
— Значи не сте задължени да направите нищо повече от това?
— Точно така.
Този въпрос се появява автоматично в главата на Хенинг, докато мозъкът му смила информацията, която току-що е получил. Ингве Фолдвик се е занимавал активно с проект, който е можел да даде начален тласък на кариерата на Хенриете Хагерюп. Хенинг се чуди дали Фолдвик се интересува толкова живо от всичките си студенти или ентусиазмът му е запазен само за красиви млади жени, които се държат предизвикателно и нямат задръжки.
— Дали ще е възможно да говоря с Трулс? — пита Хенинг, влиза в страницата с контакти на фирмата и прочита, че фамилията на Трулс е Лайрвог.
— Ами… в момента е малко зает — бързо отговаря Енуксен.
— Ок.
Хенинг нарочно изчаква няколко секунди. Но Енуксен не пояснява думите си.
— По-късно ще му позвъня на мобилния телефон. Ще съм ви признателен, ако му кажете, че искам да говоря с него.
— Дано не забравя.
— Благодаря ви.
Хенинг затваря, чудейки се какво е нещото, което Енуксен не е посмял да му каже.
49
Бързо търсене в интернет му разкрива, че имената на родителите на Хенриете са Вебьорн и Линда, а по-големият й брат се казва Уле Петер. Хенинг проучва и Анете Скопум. Родителите й, Улф Видар и Фрьойдис, са над седемдесетте, така че Анете най-вероятно е била изненада за тях. Тя има три по-големи сестри — Кирстен (тридесет и осем), Силие (четиридесет и една) и Торил (четиридесет и четири). За броени минути Хенинг установява, че нито семейство Хагерюп, нито семейство Скопум са били вдъхновението за семейство Гордер от сценария.
Изоставя тази идея и влиза в публичния регистър на лицензи. Тук може да търси информация в три различни категории: 1. Фирма или поименен лицензиант. 2. Лицензи. 3. Заявления за междуокръжни пътища. Страницата е на министерството на транспорта, създадена с помощта на окръжния съвет в Хурделан, което обяснява сухия и скучен стил.
Хенинг кликва на втората категория, избира „Осло“ и „Таксиметрови лицензи“. След това набира номера — 2052. Натиска „Enter“. Отговорът изскача веднага. Гърлото му пресъхва.
Омар Рабиа Рашид.
Хенинг знае защо името му звучи познато. Омар Рабиа Рашид е мъжът, за когото работи Махмуд Мархони. Това не е съвпадение. Защо иначе таксито на Омар ще спре точно пред него? Защо иначе тези двама мъже ще го зяпат?
Според регистъра Омар има три таксита, които се движат на територията на Осло. Третото е оцветено в синьо и когато Хенинг кликва на него се зарежда страница със заглавие „Информация за лицензианта“. „Звучи ми като задънена улица“ — мисли си той, но е приятно изненадан, когато след няколко секунди цялата страница се изпълва с текст. Хенинг започва да чете и на устата му цъфва доволна усмивка. „Омар — мисли си той, — вече знам къде живееш.“
Хенинг решава да се прибере вкъщи. Просто не може да пренебрегне желанието да седне, да помисли малко и да реши какъв да бъде следващият му ход. Изчаква две свои колежки да станат и тръгва след тях. Излизат заедно от сградата. Черната порта е отворена. Хенинг оставя известно разстояние между себе си и жените, излиза на тротоара и оглежда улицата. Два големи камъка разделят „Уртегата“ на две половини, като правят невъзможно карането към „Грьонланд“.