Зад камъните са паркирани „Хонда“ и „Форд“. И двете коли са празни. Пред сградата на „Армията на спасението“ седи мъж, в чиито крака се е свил мърляв помияр. Ако мъжът изведнъж скочи и извади „Калашников“, Хенинг изобщо няма да се изненада. Заобиколен е от отворени пространства, а надолу по хълма тече река „Акер“. Всеки би могъл да стреля към него от прозореца на минаващ автомобил.
Не. Достатъчно. Трябва да спре да се оглежда за убийци. Ходи на работа едва от няколко дни, а вече успя да се убеди, че закоравели престъпници се опитват да го очистят. Достатъчно. „Не искам да живея така“ — казва си Хенинг.
Решава да се разходи, без да бърза, наслаждавайки се на следобедното слънце, пробило плътната облачна покривка, захлупила площад „Осло“. Наближава Грюнерльока, чувствайки се все по-спокоен и уравновесен. Влиза в апартамента си и решава да не обръща никакво внимание на димните детектори. Тъкмо се кани да влезе в кухнята, когато се заковава на място.
„Проклятие — мисли си той. — Няма как да не им обърна внимание.“
50
„Откога искам да направя това“ — казва си Бругелан и чука на вратата на Йерстад. Дълбокият глас на главния следовател му казва да влезе. Бругелан се подчинява. Йерстад говори по телефона, но му прави знак да седне на стола пред бюрото. Бругелан сяда. „Само ако Санлан беше тук сега — мисли си той. — Може би тогава…“
Йерстад слуша и от време на време казва „Хмм“. Разговорът се проточва. Най-накрая главният следовател кимва и казва:
— Ок. Значи така ще го организираме. Дръж ме в течение.
Той затваря и поглежда към Бругелан.
— Да? — казва той с въздишка. В гласа му има умора, но на Бругелан не му пука. Това е неговият миг. Той слага сценария на Хагерюп на бюрото и поглежда очаквателно към Йерстад. Главният следовател го взима и го разлиства.
През следващите няколко минути Бругелан обобщава това, което му е казал Хенинг. Когато свършва, Йерстад не го поглежда с признателност. Точно обратното.
— И си взел това от Хенинг Юл?
— Да. Юл е…
— Ще ти кажа нещо за Хенинг Юл — изръмжава Йерстад и се изправя. Започва да крачи нагоре-надолу. — Преди няколко години някакъв мъж убиваше проститутки в Осло. Не беше Джак Изкормвача, но уби няколко момичета от Нигерия и заплаши, че ще убие и други, ако не ги изгоним от града. Свърза се с полицията, за да обяви намеренията си.
— Спомням си случая. Ако…
— Разбира се, нямаше как да направим това, дори и да искахме. Първо, не можем да се поддаваме на подобни заплахи, и второ, момичетата често променят местоположението си, а сводниците им ги защитават.
Йерстад погалва мустака си и спира точно пред Бругелан.
— Хенинг Юл откри, че убиецът се е свързал с нас и че ни е предупредил за бъдещи нападения. Когато открихме следващото момиче от Нигерия с четиридесет и седем прободни рани в гърба, стомаха, гърдите и лицето, Юл започна наказателна кампания срещу полицията. Обвини ни, че сме виновни за смъртта на момичето, защото не сме отговорили на заплахите на убиеца. Отгоре на всичко Юл откри убиеца и го интервюира, но без да ни каже, за да го арестуваме. В крайна сметка той се интересуваше повече от това да ни злепостави, отколкото да залови убиеца. Какво ти подсказва това?
Бругелан забива поглед в краката си, търсейки подходящ отговор. Но не може да го намери.
— Защо мислиш, че ти е дал това? — пита Йерстад и сочи сценария. — За да помогне на полицията или за да помогне на себе си?
Бругелан си спомня, че Йерстад е добре известен с риторичните си въпроси. Но и без това не може да измисли добър отговор.
— Възможно е Юл да се е натъкнал на нещо важно, но дори за миг не си помисляй, че се е свързал с теб от чувство за граждански дълг. Използва те, Бярне. Струва ми се, че това, което му се случи, колкото и трагично да е то, го е променило по някакъв начин. Съдейки по това, което знам за него, бих казал, че го е направило дори по-циничен и манипулативен.
Бругелан не знае какво да каже и затова не казва нищо.
— Предприе ли някакво действие заради този сценарий? — пита Йерстад.
— Опитах се да се свържа с Анете Скопум, но без късмет. Не вдига мобилния си телефон и не е в апартамента си. Изпратих Емил да говори с нея, но когато разбрах, че не си е вкъщи, изпратих патрулка пред сградата й.