— Къде живее?
— Бислет.
— Ок.
— Освен това преди два часа е изтеглила 5000 крони от един банкомат в „Акерсгатен“.
— Пет бона? Това е много. Е, поне все още е жива.
— Най-вероятно. Но това също означава, че възнамерява дълго време да не тегли пари. Изпратих Емил във „Вестердал“, за да я потърси и да говори с приятелите й, но още не ми е докладвал.
Йерстад кимва и чака, но Бругелан няма нищо друго за казване. Чувства се изпразнен отвътре. Добре, че Санлан не е дошла с него.
Възможно ли е Хенинг Юл да е постъпил толкова безскрупулно? Да е оставил убиец на свобода, само за да напише добра статия? Разбира се, че е възможно. А възможно ли е някой ден да прецака и него? Но те се познават. Малко.
Бругелан поглежда към Йерстад, който отново е седнал зад бюрото си и разлиства някакви документи. Ако Бругелан е научил нещо през седемнадесетте месеца работа за Йерстад, то това е, че шефът му много трудно променя мнението си за някого, след като вече го е формирал. „Може би това е причината да е толкова добър полицай — мисли си Бругелан. — Или именно затова никога няма да стане велик полицай.“
Бругелан става. Чака главния следовател да каже нещо, но Йерстад не вдига глава. Бругелан излиза и затваря вратата зад гърба си.
51
Горящите очи на Юнас изтръгват Хенинг от съня. Псува, изправя се и осъзнава, че седи на дивана пред телевизора. Сигурно е задрямал по време на епизод на някой сериал.
Телевизорът все още работи. Русокос мъж яде сирене, докато десетина жени с различен цвят на кожата разменят местата си. Хенинг се обляга назад и си представя, че се носи по вълните. „Продължавай да дишаш — казва си той. — Продължавай да дишаш.“
Спомня си анимационния филм „Търсенето на Немо“, в който бащата на Немо се запознава с Дори — риба, която едва помни собственото си име, но обожава да пее. Хенинг чува гласа й в главата си: „Просто плувай, просто плувай.“
Сигурно са гледали „Търсенето на Немо“ над тридесет пъти, повечето от тях през онова лято, когато са посетили прекрасния датски остров Туньо. Вали през цялото време. Почти не излизат от очарователната хижа, която Хенинг е наел на острова, където не се допускат автомобили. Но Юнас се влюбва в Немо. Чуди се как са щели да прекарат ваканцията си без този филм.
Мобилният му телефон започва да вибрира на масата. Шумът го стряска. Хенинг поглежда дисплея — непознат номер.
— Хенинг Юл — казва той и прочиства гърлото си.
— Здравейте, Трулс Лайрвог се обажда. Казаха ми, че се опитвате да се свържете с мен.
Гласът е дълбок и грапав. Съдейки по произношението, Трулс е роден някъде около Берген. Може би дори в Берген. Хенинг става от дивана.
— О, здравейте. Да. Супер. Благодаря ви, че ми звъннахте.
Никакъв отговор.
— Ъъъ… да. Исках да ви питам за този сценарий, който сте купили. Сценария на Хенриете Хагерюп.
Още мълчание.
— Можете ли да ми кажете нещо за сценария, ако обичате? Защо решихте да го купите?
— Предполагам по същата причина, по която обикновено купуваме сценарии. Харесахме го. Решихме, че можем да заснемем добър филм по него — евентуално.
— За какво става дума в него?
— Казва се „Control+Alt+Delete“. В него се разказва за млада жена, която става богата и известна, но си мечтае да натисне копчетата Control+Alt+Delete на клавиатурата си и да започне живота си наново. Не харесва човека, в който се е превърнала. Използвайки специална клавиатура, тя получава шанс да изживее живота си отново. Сега въпросът е дали този път ще вземе правилните решения, или ще направи същите грешки?
— Разбирам.
— Сценарият има нужда от работа, така да се каже, но фабулата има потенциал.
Хенинг кимва на себе си.
— И Ингве Фолдвик е дошъл при вас с този сценарий?
Пауза.
— Да.
— Това обичайна практика ли е?
— Какво?
— Дипломни ръководители, които носят сценарии, написани от възпитаниците си, на бивши свои колеги?
— Не знам, защо не? Не виждам нищо нередно в това. Ако възнамерявате да напишете статия, в която ни критикувате за това…
— О, не. Няма да пиша за това. Просто съм любопитен. Доколкото разбрах, вашият копродуцент, Хенинг Енуксен, не е участвал в разискванията, довели до закупуването на сценария. Защо?
— Защото всеки от нас вярва в преценката на другия. Имате ли някаква представа колко сценария ни изпращат всеки ден, Юл? Колко събрания провеждаме, през колко бумащина трябва да преплуваме, за да направим филма, който искаме, колко трудно е…