— Знам — прекъсва го той. — С какво впечатление останахте от Хагерюп?
Хенинг чува как Лайрвог си поема дъх.
— Тя беше много привлекателна. Не мога да повярвам, че някой я е убил. Беше преизпълнена с енергия. Толкова отворена и умна, толкова доверчива. Не беше нито арогантна, нито претенциозна.
— Предполагам, че сте разговарял с Хагерюп в присъствието на Фолдвик, след като той ви е запознал?
— Да, разбира се.
— Какви бяха техните взаимоотношения?
— Какво имате предвид? Взаимоотношения?
— Нали знаете — взаимоотношения. Начина, по който се гледат, по който си контактуват. Доловихте ли сексуално напрежение помежду им?
Поредното мълчание. Което се проточва.
— Ако казвате това, което си мисля, че казвате, майната ви — отговаря Лайрвог със силен бергенски акцент. — Ингве е свестен човек. Един от най-свестните, които познавам. Опита се да помогне на един от студентите си. Какво лошо има в това?
— Нищо.
— Ходите ли по магазини, Юл?
— Да.
— Винаги ли си купувате всичко, което искате?
— Не.
— Не. Точно така.
Хенинг не се засяга от раздразнението в гласа на Лайрвог.
— Сега какво ще се случи със сценария?
Лайрвог въздъхва.
— Още не знам.
— Но той продължава да бъде ваша собственост, въпреки че авторът е мъртъв?
— Да. Струва ми се, че ще бъде тъжно, ако не завършим нещо, което тя е започнала. Тя би искала да заснемем филма.
„Добра реклама“ — мисли си Хенинг.
— Какво смята Ингве?
— Ингве? Съгласен е с мен.
— Значи вече сте го обсъдили?
— Не, аз… ъъъ… ние…
Хенинг се усмихва и се чуди дали това е било нещото, което Хенинг Енуксен искаше да му каже. Че Лайрвог вече е обсъждал бъдещето на филма без Хенриете — с Ингве.
— Благодаря ви за това, че ми се обадихте, Трулс. Нямам повече въпроси.
— Слушайте, няма да пишете за това, нали?
— За кое?
— За Ингве, филма и всичко това?
— Още не съм сигурен.
— Ок. Но ако решите да пишете, искам да одобря статията. Нали знаете — да проверя цитатите и т.н.
— Не знам дали ще ви цитирам, но ако реша да го направя, ще се свържа с вас преди пускането на статията.
— Страхотно.
Лайрвог му дава имейл адреса си. Хенинг се преструва, че си го записва, но всъщност стои пред пианото и копнее отново да посвири. Лайрвог затваря, без да се сбогува с него.
52
Краката го болят. През последните два дни е вървял доста. Много повече, отколкото обикновено. „Може би трябва да започна да ходя на работа с моята «Веспа» — мисли си Хенинг. — Няма да ми се налага да хващам такси, когато искам да стигна от едно място на друго.“
Изумен е от това колко бързо минава времето. Преди да се върне на работа, той е броил минутите. А сега има чувството, че времето лети.
Хенинг поглежда към часовника и се чуди как да прекара остатъка от вечерта. Вече е подремнал и няма смисъл отново да си ляга. По-добре да се захване с нещо продуктивно преди падането на нощта. Преди очите на Юнас отново да се впият в него.
Винаги мога да отида до „Делененга“ — мисли си той, но знае, че тази вечер няма да може да стои спокойно. Какво може да направи? Да влезе в бърлогата на лъва, като отиде на гости на Омар Рабиа Рашид? Или пък е време да се обади на повече от услужливия Ингве Фолдвик?
Хенинг се прозява и чува, че Гюнар Гома отново топурка нагоре-надолу по стълбите. Хенинг прекосява мръсния паркет и отваря входната врата. Гома е в подножието на стълбите и диша тежко. Още стъпки. „Звучи като слон“ — мисли си Хенинг. Гома бавно се катери нагоре по стълбите. Взима завоя и забелязва Хенинг.
— О, здравей — казва той задъхано и спира. Навежда се и слага ръце на коленете си, за да си почине.
— Здравей — отговаря Хенинг, опитвайки се да си спомни номера на бърза помощ. 110,112 или 113? Винаги ги бърка.
— Изплаши ме — казва Гома и издиша. Опитва се да си пусне мустаци.
— Извинявай, не съм искал — отвръща Хенинг и поглежда съседа си. Гома прави още няколко крачки към него. Гол до кръста, както винаги. Миризмата на вкиснала пот е силна, дори от разстояние. Носи обичайните си червени шорти.
— Чудех се нещо — започва Хенинг. Чака Гома да спре, но напразно.