Хенинг се озовава в малък вътрешен двор. На земята още има листа, останали от минала есен, залепнали като упорити лепенки. Долавя странна липса на зеленина. В центъра се извисява непознато растение в саксия. На една стена е облегнат велосипед.
Има две врати. Едната е срещу него, а другата е малко вдясно. Първо пробва нея, защото е по-близо. Няма звънци, на които да пише ФОЛДВИК или СТЕЕН. Хенинг пробва другата врата, бързо намира двете имена и натиска звънеца, на който пише СТЕЕН. Без да има нужда отново да се представя, вратата избръмчава и той я отваря.
Стълбища. Това е първото впечатление, което добиваш относно това как живеят хората. Бебешка количка запречва врата, която сигурно води към мазето. Зад количката има счупен чадър. На стената е облегната стълба, опръскана с бяла и морскосиня боя. Пощенските кутии са зелени. Мирише на влага. Обзалага се, че обитателите постоянно се борят с плесента.
Чува как горе се отваря врата. Може би господин Стеен иска да се увери, че наистина е пуснал доставчик? „Проклятие — казва си Хенинг. — Какво да правя сега?“ Вратата се тряска. Той остава на място. Чува приближаващи стъпки. Женски обувки. Познава по звука. Може би трябва да се обърне и да си плюе на петите?
В същия миг се отваря втора врата. Хенинг потиска желанието да тръгне нагоре по стълбите, за да види кой е.
— О, здрасти — чува той. — Отивам до магазина, госпожо Стеен.
Хенинг долавя досада в гласа. Той звучи приятелски, но уморено.
— Здравей.
„Как да обясня присъствието си — чуди се той, — ако жената, слизаща по стълбите, попита кой съм?“
— Имаш ли нужда от нещо? — пита жената.
— Ще ми купиш ли брой на „Хер ог Но“? Чух, че днес има статия за Халвард Флатлан. Много го харесвам.
— Да, разбира се.
— Чакай да ти дам пари.
— Няма проблем, госпожо Стеен. Ще ми платите по-късно.
Гласовете отекват странно по стълбището.
— Много ти благодаря. Много мило от твоя страна.
Чук-чук-чук. Стъпките й звучат като пирони, които се забиват в ковчега на Хенинг. Той грабва стълбата, облегната на стената и тръгва нагоре. Жената слиза надолу към него. Хенинг държи стълбата пред себе си, забил поглед в земята. Вече са на същия етаж. Тя се приближава. Той вижда единствено краката й, качени на високи токчета. Хенинг промърморва едно „здравейте“ и продължава да се изкачва нагоре. Тя също го поздравява и парфюмът й го обгръща като мъгла — толкова е силен, че за миг дробовете му остават без въздух. Тя не спира и продължава надолу. Хенинг чува как отваря вратата и излиза. Вратата се затваря с трясък.
Хенинг си поема дълбоко дъх и се наслаждава на тишината. След това се обръща и бавно слиза по стълбите, стараейки се да стъпва безшумно. Надява се, че госпожа Стеен няма да го чуе. Стига партера и забелязва дървена табелка, на която с асиметричен детски почерк пише ФОЛДВИК. Табелката е закачена за една тъмносиня врата. Буквите са прогорени в дървото. Хенинг оставя стълбата на земята и чука. Два пъти. Все пак звънецът може да е развален.
Чака и се ослушва за стъпки, но не чува такива. Чука още два пъти. Не, няма никого вкъщи.
Хенинг решава, че е по-добре да тръгва, но точно тогава забелязва, че вратата не е затворена докрай. „Хмм — мисли си той. — Това е странно.“ Знае, че наоколо няма никого, но въпреки това поглежда през рамо, за да се увери. Внимателно побутва вратата. Тя се отваря. „Наистина ли ще направя това? — мисли си той. — Трябва да го направя. Трябва да вляза вътре и да огледам.“
Не. Защо трябва да го прави? Не може да измисли правдоподобна причина. Това ще бъде равносилно на влизане с взлом. И как ще обясни присъствието си в апартамента, ако някой го види? Като например хората, които живеят тук?
„Обърни се, Хенинг. Обърни се и си тръгни, преди да стане твърде късно.“
Но не може. Влиза вътре. Тъмно е. Единствената светлина идва от коридора. Не иска да оставя отпечатъци, така че не натиска ключа на лампата, който вижда вляво от себе си, зад входната врата. „Това е много лоша идея“ — казва си Хенинг.
Но не си тръгва. Не е сигурен какво точно търси. Може би се надява да открие нещо, което инкриминира Фолдвик? Неговия компютър? Но няма намерение да го докосва, освен ако не го завари включен, с инкриминиращите документи на монитора.
Намира се в коридор. Обувки, шкафче за тях, закачалка, окачени дрехи, гардероб и бушони. Димни детектори на тавана. „Имат димни детектори на тавана. Слава Богу.“ Хенинг спира. Зелените светлинки на детекторите го успокояват. Това е неговият личен знак, че всичко е наред.