Виконтът кимна замислено, загледан в официално облечените млади хора, които след изтънчената вечеря сега прииждаха развеселени, очакващи възбудено обещания тайнствен ритуал. Повечето от гостите бяха от най-аристократичните семейства, но това не им пречеше да се числят и към най-лекомислените и преситени люде от кликата около брата на краля. За тези хора имаше само една цел: да се забавляват. И да го правят по възможност още по-разюздано и по-фрапиращо, отколкото правеше това Негово величество кралят.
— Значи мислите, че Негово кралско височество ще ни зарадва днес с нещо наистина уникално? — Раймон се върна отново към началото на техния разговор. — Какво ви кара да мислите така?
— О, Раймон, вие изобщо не сте в курса на нещата! Погледнете само черните драперии, тези зловещи маски по стените и черните свещи до вратата отсреща…
Лионел още не бе свършил, когато изведнъж глъчката и смеховете на присъстващите бяха прекъснати от звуците на тържествен хорал, изпълняван от група мъже. Оркестърът също секна. Като по таен знак благородниците се наредиха пред вратата с черните свещи. Влизаше се един по един, и всеки един от гостите, независимо от това дали е жена или мъж, получаваше дълга черна наметка, избродирана по ръбовете с тайнствени кабалистични знаци.
Раймон дьо Мариво би предпочел да се измъкне от този маскарад, но Лионел дьо Вофре го бутна напред и вече бе невъзможно да не приеме пелерината. Завърза я на врата си, както правеха всички останали, и влезе в малката зала, в която вече се бяха събрали около тридесетина гости. Пред смаяните му очи се разкри фантастично зловещ декор.
Стените бяха облечени в черен плат, през определено разстояние бяха поставени високи светилници, от поставените пред тях мангали с разпалени въглища се виеше синкав, замайващ дим. Тежките благоухания спираха дъха и в изпаренията им кървавочервените гротескни маски, които скриваха лицата на мъжете, изправени около нещо като сцена, се кривяха и гърчеха зловещо, като живи. Няколко от дамите изпискаха и потърсиха закрила в ръцете на кавалерите си. След това настъпи мъртва тишина.
Глухите удари на барабана се усилиха до гръмотевично кресчендо, всеобщо ахване от ужас се разнесе заедно с падането на завесата във вътрешността на залата, зад която се видя черен кръст, окачен обратно, с напречната греда на разпятието надолу. Пред кръста имаше обвит в черно олтар, около който мъжете с маските и странните черни одежди се скупчиха така, че не можеше да се види какво е поставено върху олтара.
Отвори се някаква широка врата, появи се огромна фигура; обвита в черно, с избродирани по плата сребърни знаци и гротескна сатанинска маска на лицето. Мъжът бе огромен, същински бик, мускулите му се изпъваха под дрехата като дебели въжета. Барабанните удари се сипеха с интервала на стъпките му. Чак сега се видяха двамата му помощници, следващи гиганта. Те носеха белоснежно агне, което се разблея тревожно, фантомите около олтара запяха някакъв странен, неразбираем хорал, който заглуши всички останали звуци. Песента секна, чак когато мъжът с дяволската маска достигна до олтара.
— Чуй ни, Господарю на пъкъла, Княже на мрака, чуй нас, твоите слуги…
Раймон реши, че няма какво повече да прави тук. Додея му от тези помпозен фалш. Отдавна бе решил за себе си, че си пилее времето, а сега това идиотско изреждане на хвалебствията и титлите на сатаната направо го отврати. Вратата обаче бе заключена, не можа да я отвори. Навярно се пазеха от нежелателни очи и уши.
Скръстил ръце пред гърдите си, виконтът се облегна на вратата и хвърли гневен поглед към дъното, където маскираните служители на Сатаната точно отстъпиха театрално назад. Някаква жена изпищя остро, но повечето от гостите останаха безучастни. Върху черния плат на олтара лежеше бледозлатистото, неподвижно тяло на гола, дребна жена. Лицето й бе скрито под маска от бели пера, тялото й беше безжизнено отпуснато върху черното кадифе.
Раймон дьо Мариво се взря отвратен, невярващ на очите си, когато вдигнаха високо агнето и главният жрец подаде нож на мъжа със сатанинската маска. Едно проблясване на ножа, едно изврещяване на животното и топлата кръв избликна от гърлото му, заливайки прекрасното женско тяло. Беше отвратително, но виконтът не можеше да откъсне поглед от зловещата гледка.
Кръвта се събираше върху плоския корем и се стичаше на тънки струйки по стройните изваяни бедра, по красивата гръд и към светлите косъмчета на пубиса. Като в транс младият мъж започна да си проправя път помежду прехласнатите гости, все по-напред, все по-близо. И когато най-сетне се озова до самия главен жрец на тази нелепа церемония, вече не можеше да има съмнение.