Такава беше, значи, личността, която видях седнала на транеца, когато влязох след капитан Фалек в каютата. Пространството между тавана и пода беше малко; там, изпънат като стрела, седеше старият Вилдад; той седеше всякога така, без да се обляга, за да не измачка краищата на палтото си. Шапката му беше сложена до него; нозете му бяха вдървено кръстосани, шаячната дреха закопчана догоре; с очила на носа, той изглеждаше потънал в четене на някаква огромна книга.
— Вилдад — извика капитан Фалек, — пак ли това, Вилдад? С положителност зная, че от тридесет години насам изучаваш тия Писания. Докъде си стигнал, Вилдад?
Свикнал сякаш отдавна с тия богохулни приказки на стария си събрат, Вилдад не обърна внимание на сегашната му непочтителност, вдигна бавно глава и щом ме видя, погледна въпросително Фалек.
— Казва, че бил от нашия занаят, Вилдад — започна Фалек, — и иска да постъпи на кораба.
— Искаш ли? — запита глухо Вилдад, като се обърна към мене.
— Искам — потвърдих със страхопочитание.
— Как го намираш, Вилдад? — каза Фалек.
— Ще го бъде — отвърна Вилдад, като ми хвърли още един поглед, а след това започна да срича едва чуто от книгата.
Стори ми се, че не бях виждал досега по-чудноват стар квакер, особено като го сравнявах със стария му приятел и събрат Фалек, който беше толкова шумен. Но не казах нищо, само го огледах зорко. Фалек отвори някакъв сандък, извади оттам корабния устав, сложи пред себе си мастило и перо и седна пред малката масичка. Сметнах, че е крайно време да реша при какви условия да се съглася да постъпя. Знаех, че в китоловството не плащат заплата; но целият екипаж, включително капитанът, получава известна част от печалбата, наричана дял, съразмерен със значението на съответната длъжност. Знаех също, че като новак в китоловството не ще получа голям дял; но като имах предвид, че съм свикнал с мореплаване, че мога да направлявам рул, да наплитам въже и така нататък, не се съмнявах, според досегашните си сведения, че ми се пада да получа най-малко двеста седемдесет и пета част от чистата печалба, каквато и да бъде тя. И при все че двеста седемдесет и петият дял беше, както казваха, възтъничък, все пак беше повече от нищо; а пък ако пътешествието се окажеше успешно, щях да си платя дрехите, които ще износя през това време, извън тригодишната храна и квартира, за които нямаше да дам нито стотинка.
Ще кажете, че по този начин мъчно може да се натрупа царско богатство… Така е. Но аз съм от онези, които не се стремят никога към царски богатства и съм доволен, ако хората са склонни да ми дадат храна и подслон, щом съм избрал да се приютя под зловещата фирма „Гръмоносен облак“. Изобщо сметнах, че една двеста седемдесет и пета е доста справедливо, но нямаше да се изненадам, ако ми предложат една двустотна, защото бях здравеняк.
Все пак съмнявах се, че ще получа по-щедър дял от печалбата, и то по следните причини. На брега бях дочул, че тъй като капитан Фалек и странният му стар приятел Вилдад били главните притежатели на „Пекод“, останалите по-незначителни акционери предоставяли почти изцяло управлението му на тях двамата. А не можех да не зная голямото участие на стиснатия стар Вилдад при уреждане на сметките с екипажа, особено след като видях как се е разположил в каютата на „Пекод“ и си чете библията като у дома си. И бях изненадан, че докато Фалек се опитваше напразно да подостри едно перо с джобното си ножче, старият Вилдад, толкова заинтересован в случая, не ни обърна никакво внимание, а продължи да мърмори, загледан в книгата си: „Не трупайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда…“
— Слушай, капитан Вилдад — прекъсна го Фалек, — какво ще кажеш, какъв дял от печалбата да дадем на този младеж?
— Ти знаеш най-добре — отговори задгробният глас, — една седемстотин седемдесет и седма част няма да е много, нали?… „гдето ги яде молец и ръжда, но събирайте си…“
„Събирайте, наистина, помислих аз, и то такъв дял: една седемстотин седемдесет и седма част! Така значи, старий Вилдад, ти си решил да не събираш много печалби на тоя свят, където ще ги яде молец и ръжда“. Определеният дял беше действително възтъничък, един сухоземен жител би могъл наистина да се заблуди от големите цифри, но след като помисли малко, ще разбере, че макар седемстотин седемдесет и седем да е голямо число, една седемстотин седемдесет и седма част от петак е несравнено по-малко от седемстотин седемдесет и седем златни дублона; така мислех тогава и аз.