— Бог да те убие, Вилдад! — викна Фалек. — Да не искаш да изиграеш този младеж! Повече трябва да му дадем.
— Една седемстотин седемдесет и седма — повтори Вилдад, без да вдигне поглед; след това продължи да мърмори: „Защото, дето е съкровището, там ще бъде и сърцето ти.“
— Ще му запиша една тристотна част — каза Фалек; — чу ваш ли, Вилдад! Тристотна част, казвам.
Вилдад остави книгата, обърна се тържествено към Фалек и отвърна:
— Щедро сърце имаш, капитан Фалек; но не трябва да забравяш задължението си към другите собственици на кораба, повечето вдовици и сираци; ако възнаградим щедро труда на този младеж, ще вземем от хляба на тия вдовици и сираци. Една седемстотин седемдесет и седма, капитан Фалек!
— Ах ти, Вилдад! — изрева Фалек, като скочи, и закряска из каютата. — Господ да те убие, капитан Вилдад, ако бях следвал мнението ти по тия въпроси, съвестта ми щеше отдавна да натежи толкова, та да потопи и най-големия кораб, минавал покрай Кейп Хорн.
— Капитан Фалек — каза строго Вилдад, — не зная на десет инча ли или на десет пъти по десет аршина би те завлякла съвестта ти; но тъй като ти, капитан Фалек, и досега не се покайваш, боя се, че съвестта ти пропуска доста вода и най-после, капитан Фалек, ще те прати в геената огнена.
— В геената огнена ли? В геената огнена! Та ти ме обиждаш, човече! Обиждаш ме без мярка! Няма по-страшна обида от тази — да кажеш на човека, че му е писано да иде в ада. Дявол да те вземе, Вилдад! Ако повториш още веднъж такова нещо и ме накараш да кипна, ще… ще… нагълтам цяла коза с козината и рогата й. Махай се от каютата, мърморко! Още сега да ти видя гърба, разбойнически сине!
Гърмейки така, той се нахвърли към Вилдад, който му се изплъзна с невероятна ловкост и бързина.
Разтревожен от това ужасно скарване между двамата главни собственици и отговорници на кораба и почти решен да се откажа от намерението да постъпя на плавателен съд, на който не се знае кой пие и кой плаща, аз се отстраних от вратата, за да дам път на Вилдад, който сигурно бързаше да изчезне от погледа на разгневения Фалек. Но за моя изненада той се върна най-спокойно на койката си, без ни най-малкото намерение да излезе. Свикнал беше, както изглежда, с безбожника Фалек и държанието му. Що се отнася до самия Фалек, след като изля по този начин яростта си, и той седна кротко като агне, макар и да потреперваше от вълнение.
— Пфу! — подсвирна най-после той. — Вихрушката май отмина. Слушай, Вилдад, едно време ти умееше да остриш копието си, хайде подостри ми сега това перо. Ножчето ми има нужда от наточване. Ето го: помисли си, Вилдад. И така, момко, ти каза, че името ти било Ишмиъл; така ли? Добре, значи, записвам ти, Ишмиъл, една тристотна част от печалбата.
— Капитан Фалек — казах аз, — имам един приятел, който иска да постъпи заедно с мене… Да го доведа ли утре?
— Разбира се — каза Фалек. — Доведи го да го видим.
— Какъв дял иска? — изохка Вилдад, като вдигна поглед от книгата, в която се бе задълбочил отново.
— О, не се грижи за тая работа, Вилдад — каза Фалек. — Бил ли е вече на лов за китове? — обърна се той към мене.
— Не мога да изброя колко кита е убил, капитан Фалек.
— Добре, доведи го тогава.
След подписването на книжата аз си отидох; не се съмнявах, че бях свършил добра работа тази сутрин и че „Пекод“ е именно корабът, отреден от Йожо да преведе Куийкуег и мене покрай Кейп Хорн.
Но скоро се сетих, че не бях видял още капитана, при когото щях да служа; макар че обикновено китоловният кораб е напълно готов за заминаване, целият екипаж е на борда, а капитанът още не се явява да поеме командването; защото тези пътешествия траят понякога толкова дълго, а престоите вкъщи са толкова невероятно кратки, че ако капитанът има семейство или други поглъщащи го грижи, той не се тревожи много за кораба в пристанището, а предоставя на собствениците да го приготвят за заминаване. Но все пак добре е човек да го види, преди да се предаде безвъзвратно в ръцете му. Затова се върнах при капитан Фалек да запитам къде мога да намеря капитан Ахав.
— Защо ти е капитан Ахав? Всичко е уредено; записахме те вече.
— Да, но иска ми се да го видя.
— Не ми се вярва, че ще можеш да го видиш сега. Не зная какво му е, но се е затворил вкъщи; нещо бил болен, а пък не прилича на болен. Не е болен всъщност, ама не е и добре. Както и да е, младежо, той мен не иска понякога да види, камо ли тебе да приеме. Странен човек е капитан Ахав… така мислят някои… ама е добър. Много ще ти хареса… Сигурно, уверен съм. Величествен, безбожен, божествен мъж е тоя капитан Ахав; не приказва много, но когато заговори, трябва хубаво да го слушаш. Вземи си бележка, предупреждавам те; Ахав не е обикновен човек; Ахав е ходил и на училище, бил е и между людоеди; виждал е по-дълбоки чудеса от морето; забивал е острото си копие в по-могъщи и по-необикновени врагове от китовете. А харпунът му, ех, харпунът му е най-острият и най-точният от всички харпуни на нашия остров! О, той не е нито капитан Вилдад, нито капитан Фалек: Ахав е той, момко; а древният Ахав, както знаеш, е бил коронован цар!