Мод се улови за възможността да избегне близостта с него.
— Не, няма да тръгна при такива обстоятелства. Настоявам да ми позволите поне да си довърша седмицата. След това ще се срещнем в Олбъни.
Пълната долна устна на Уилкс се изви надолу.
— Е, добре. Ще уредя да те вземат с някой от корабите на офицерския състав, който тръгва следващата неделя. Корабът се казва „Лейди Маргарет“. Ще назнача мичман втори ранг Рендал да се грижи за теб. Но ми обещай, че няма да се бавиш повече от следващата седмица!
Мод вдигна чашата си с кларет и отпи.
— Обещавам — отвърна тя, като го погледна над ръба на чашата. — Сега, след като се съгласих да дойда, ставам много любопитна да видя този Олбъни.
„Любопитство не е точната дума“ — мислеше си тя, докато седмицата се изнизваше. Всичките й желания бяха насочени на север по дългата, сребриста река, където отново щеше да държи Алън в обятията си. Безличната й игра направи впечатление на Бенет и той я запита дали се чувства добре. В отговор тя му разказа какво смята да прави. Очакваше гневна тирада, но Джошуа Бенет твърде дълго бе работил с актьори, за да се учудва на нещо.
— Надявам се, знаеш какво предприемаш. В тази северна част почти няма цивилизация. Единствено гори, диваци и шепа французи, които се опитват да я обявят за свое владение. Сигурна ли си, че искаш да направиш това?
— Искам да бъда с Алън. Искам да знам, че е в безопасност, че не лежи убит до някой храст със снет скалп. Би било ужасно да знам, че е убит. Но да не знам… вечно да се чудя какво става с него… не бих могла да го понеса. Моля те опитай се да ме разбереш.
Бенет я потупа по рамото.
— О, разбирам. Но дали генерал Уилкс разбира? Знае ли, че само се преструваш и не отиваш като негова любовница, а за да намериш Алън Дезмънд?
— Е, не съвсем. Още не знам как ще се справя с това, но ще намеря някакъв начин.
— Сигурен съм — засмя се Джошуа в отговор. — Само помисли за всички кокетки, които си изиграла, как са успели да се измъкнат от домогванията на стари похотливци, без да накърнят честта си. Имаш богат опит.
Повикването дойде рано сутринта в неделя, когато първите лъчи на зората обагряха паважа на Уотър Стрийт в златисто. Мод последва мичман втори ранг Рендал по улицата до кея, където чакаше лодка, за да ги отведе на кораба закотвен по средата на тъмната река, спретнат малък военен кораб за състезания, готов да полети напред. Тя се качи на борда, подпомагана от моряците, които се отнасяха към нея с повече уважение, отколкото бе очаквала, съдейки по твърде враждебната учтивост на Рендал. Той изпълняваше заповед, но й даде да разбере, че няма високо мнение за нея. Отначало това малко я обезпокои, но щом вдигнаха котва, тя забрави за него.
Докато плаваха покрай последните предни постове и ферми на града, тя така се прехласна от реката, че всичко останало загуби значението си. На светлината на пропукващата се зора тя виждаше на единия бряг високи, стръмни скали, а на другия — стелещи се гори. По на север реката се разширяваше и после отново се стесняваше между ниските планини, обагрени в синьо и златисто, из които бяха разпръснати малки къщички и фермички. В по-голямата си част земята бе необработена, по огромните извисяващи се хълмове растяха гъсти непроходими гори. Красотата на реката бе пленителна. Мод, която никога не бе виждала истински планини, не можеше да й се нагледа. Много често по ниските брегове, в подножието на планините и хълмовете бяха разположени малки градчета, чиято крайбрежна ивица представляваше гора от мачти и корабни греди. Самата река бе пълна с малки едномачтови бойни кораби, чиито разноцветни платна понякога наподобяваха цветя, пръснати по водата. Под синята повърхност се виждаха есетри, някои дълги по седем фута, които плуваха близо до кораба. Делфини правеха салта във въздуха и вдигаха водопади от кристални капки, а цели ята от по-дребни риби изпъстряха сребристата повърхност на реката.
Денят напредваше, един от моряците й донесе стол и тя седна на палубата, смаяна от пищността и красотата на тази страна. Може и да бе дива и необработена навътре от морския бряг, но изобилстваше от възможности. Нищо чудно, че Короната бе изпратила такава мощна армия, за да я задържи.
Стигнаха в Олбъни три дни по-късно, след като бяха изгубили няколко часа в безветрие само за една нощ. Мичман втори ранг Рендал уреди слизането на Мод на брега с целия ентусиазъм на човек, който се кани да се отърве от неприятно задължение. Ала тя бе толкова развълнувана, че е в един и същ град с Алън, че не обърна внимание на невъзпитаното му поведение.