— Не! Няма нищо — бързо се намеси Мод. — Ние само… се поздравявахме.
— По твърде интимен начин, мисля. Прекалено интимен за една млада дама, която е доведена тук за моя сметка и под мое покровителство. Редник, стани, когато тук е твоят генерал!
Алън го погледна свирепо и с неудоволствие се изправи на крака.
— Ваш слуга, сър — каза той и подигравателно отдаде чест.
— Ах, ти, негодник такъв! Редник е най-низшата форма на съществуване. За тази наглост мога да заповядам да ти ударят хиляда камшика.
— Моля ви, недейте — горещо го замоли Мод. — Ако искате да остана, не го правете!
Погледна Алън и сърцето й замря при вида на разяреното му лице. Ръцете му, отпуснати встрани, бяха със стиснати юмруци и това за нея бе сигурен признак, че той едва се сдържа да не зареже военната дисциплина. Това би било убийствено и за двамата.
— Връщай се на поста си — сопна му се Уилкс. — И не искам повече да ми се мяркаш пред очите. Ясно?
Алън изкриви устни в лека, нагла усмивка.
— Моля те, Алън — обади се Мод, умолявайки го с очи, като се надигна от масата. — Моля те, върви. — „Не изоставяй предпазливостта — продължи тя наум. — Нека аз се справя с това. Не го прави невъзможно и за двама ни.“
Той схвана мислите й. С невероятен самоконтрол си наложи да се овладее, отдаде рязко чест и закрачи към вратата, като се обърна само за секунда, за да я погледне. След това Мод посочи неговия стол.
— Няма ли да изпиете с мен чаша кларет, генерале.
Той не промени неподвижната си поза. Мод усети яростта му по зачервеното му лице, стиснатите устни, обвинението в малките му очички, скрити в месестата плът. Откакто го познаваше, той не се бе ядосвал така. Бе малко страшно, но и неизбежно.
— Мадам — строго се обади той. — Бързах да дойда, защото ми казаха, че сте пристигнали. Пренебрегнах работата си в лагера, за да дойда да ви поздравя. И ви намирам в ръцете на този… на този актьор!
— Алън Дезмънд е мой приятел.
— Това бе доста интимна сцена дори за приятели. Вие се отнесохте зле с мен, мадам. След като аз ви доведох тук. Доведох ви в колониите.
Мод пое дълбоко въздух.
— Генерале, съзнавам, че ви дължа много, но мисля, че е време да ви кажа истината. Обичам Алън силно. Обичам го отдавна. Затова никога не мога да ви отвърна с взаимност. Никога не съм се опитвала да ви насърчавам.
— Ти се съгласи да дойдеш на похода с мен!
— Да. Съжалявам. Много исках да дойда.
— Искала си да последваш онзи актьор?
Мод наведе глава.
— Да.
Уилкс яростно възкликна, заобиколи масата и застана срещу нея.
— Сега всичко ми е ясно. Ти си ме използвала.
Тя го погледна гневно.
— А вие не смятахте ли да ме използвате? Не се преструвайте, че истински ме обичате.
— Това е съвсем различно! Ето какво получавам, задето се занимавам с актьори. Много добре, мадам. Тъй като вече съм ви ангажирал стая тук, можете да прекарате нощта. След това трябва сама да си поемете пътя. Аз си измивам ръцете.
Той се запъти към вратата, но тя го извика.
— Напомням ви, че ви се издължих до последното пени. Така че сметките ни са уредени.
Уилкс се спря до вратата и й хвърли яростен поглед.
— А аз ви напомням, че уговорката ни не бе само за пари, а и за нещо повече. А това ще си взема по… има и други начини. Ще бъде наистина жалко, когато призоват редник Алън Дезмънд в първите редици в боя. Май че старият цар Давид първи е отстранил съперник по този целесъобразен начин. Можете да сте сигурна, че ще го надмина в това отношение. Ако Алън Дезмънд не бъде убит в бой, мога дори за го застрелям лично. Приятен ден ви желая, госпожице Мейкджой.
Когато си отиде, тя седна на мястото си, наля си пълна чаша вино и я изпи на един дъх. Тримата мъже, които седяха в дъното на стаята, гледаха с увлечение, сякаш това бе спектакъл. Сега я наблюдаваха с цинична злоба и стаята, която тя трябваше да прекоси, за да излезе, заприлича на бойно поле.
Още малко вино и щеше да набере кураж, за да започне.
— Добре ли си?
Мод вдигна очи и видя Алън да се промъква на мястото си срещу нея.
— Какво правиш тук! — възкликна тя едновременно облекчена и уплашена. — Ще нареди да те набият, ако те види!
— Не ме забеляза. Видях го да си отива и изчаках, преди да се промъкна обратно. Какво ти каза?
— Беше много ядосан. Изгони ме, така че в крайна сметка няма да пътувам с една от колите му.
— Добре. Това разрешава проблема.
— Каза, че лично ще те застреля, ако не те убият в сражение.
— Не, ако аз пръв не го застрелям.
— Каза, че мога да прекарам нощта тук, а след това да търся начин да се върна сама в Ню Йорк. О, Алън така обърках всичко.