Викове напираха в гърлото на Мод, но тя ги сподави. Главата и се изви още по-назад, поднасяйки гърдите си по-близо до жадните му устни. Те търсеха гърдите, улавяйки със зъби ту едното, ту другото от набъбналите зърна, смучеха ги диво. Тялото й бе огън, силна топлина, която се увеличаваше с всеки нов тласък, докато тя повече не можеше да издържа. С вик той свърши в нея, притискайки я здраво към себе си, и замря.
Гърбът му бе влажен от лепкавата жега в палатката. Капки пот се стичаха по лицето му, тя вдигна главата му и го целуна нежно по устните.
Той е пое, леко я повдигна и я отнесе на леглото. Лежаха прегърнати, телата им почиваха. После започнаха да се докосват с известна тъга, която винаги следваше върховния екстаз.
Дълго време никой не продума. Алън помилва бузата й и придърпа главата й към шията си.
— Значи това бе причината да ми позволиш, както ти се изрази, да дойда с теб — полушеговито се обади Мод.
— Е… не единствената. Но трябва да признаеш, че си заслужава.
— И предполагам, по същата причина ще ми позволиш да продължа?
Изведнъж Алън се отдели от нея и седна, обвивайки коленете си с ръце.
— Всъщност не знам дали трябва. Досега бяхме в относителна безопасност, но опасностите ще се увеличават с приближаването ни до Форт Корийон. Може би е по-разумно да останеш в Леймън. Знам, че лорд Хау ще настоява за това, ако научи.
— Тогава няма да му казваш, нали?
Алън сведе поглед към нея и се засмя.
— Имам чувството, че независимо от това какво ще позволя, ти ще ме последваш до езерото Джордж.
Тя леко прокара нокти по гърба му.
— Чувството ти е правилно. Можеш да ми позволяваш или забраняваш колкото си искаш, но аз смятам да продължа.
Алън се извърна бързо, хвана ръката й и я издърпа около слабото си тяло. Лицето му бе много близо до нейното, а усмивката му бе сурова и решителна.
— Вироглава жена! Майка ти не те ли е научила, че дългът на жената е да се подчинява на съпруга си безпрекословно?
Мод се засмя.
— Ти не си ми съпруг. А дори и да беше, знаеш, че нямаше да бъда мекушава женичка, която смирено приема заповеди.
Той извъртя ръката й зад тялото и я принуди да се извие към него. Твърдите зърна на гърдите й парнаха неговите гърди.
— Не, сигурно щеше всяка седмица да се налага човек да те понатупва, за да знаеш как да се държиш.
Мод се засмя гърлено.
— Бих искала да видя как ще го направиш.
Алън залепи устни върху нейните, силно и настойчиво. За миг тя остана със затворена уста, но когато непреодолимата магия на езика му започна да действа, устните й се разтвориха, за да го приемат, и тялото й омекна в ръцете му. Свободната й ръка се промъкна нагоре по гърба му, тя стисна косата му и го привлече към себе си.
Той отдели устни от нейните и докосна бузата й.
— Няма нужда да те бия. Мога да те покоря с любов — засмя се той.
— Вие сте мошеник, сър — отвърна Мод и леко го удари с юмрук, но мислено призна, че е прав. Това, което искаше от живота, бе да лежи в прегръдките му и да прави любов с него. Как да го накара да разбере, че именно поради тази причина не може да го остави да продължи похода сам. Как щеше да живее занапред, без да знае къде е и какво става с него. Нищо и никой, дори и лорд Хау и самият Алън не можеха да я накарат да понесе това.
Той отново я целуна, този път по-леко, и двамата се наместиха в прегръдките си. Алън отмести косата от челото й и допря своето до него. Невероятната глъчка в заобикалящите ги гори бе оглушителна. Щурци и жаби, от време на време се чуваше хищник, след което следваше писъкът на плячката му. Веднъж дори някъде далеч се чу злокобният вой на вълк, в който имаше нещо първично. Всичко това бе доказателство, че около тях гъмжи от животни. Лекото дишане на Мод скоро показа на Алън, че е заспала. Той я притисна по-плътно и усети чистия мирис на косата й.
Само на шега й казваше, че ще я накара насила да остане във Форт Леймън. Истината бе, че искаше тя да я в безопасност, дори и той да се излагаше на риск. Можеше и да е несигурно укрепление, но предполагаше по-добра защита от един палатков лагер на брега на езерото. Ами ако французите ги атакуват в гръб, за да спрат масивното нападение над Форт Леймън? Или по-лошо, ако индианците използват отсъствието на англичаните като удобна възможност да разрушат лагера им? Бе чувал за ужасите при клането край Форт Уилям преди две години. Мисълта, че това може да се случи с Мод…
Алън потръпна и я притисна здраво. Тя доволно въздъхна, като намести глава до врата му. Лекият й дъх топлеше шията му.
Боят вероятно щеше да даде най-добрата възможност да се изправи окончателно срещу генерал Уилкс. Щеше да се съсредоточи по-лесно върху това, ако знае, че Мод е в безопасност във форта. И все пак разбираше, че нищо не може да я задържи там. Упорита жена! Трябваше отдавна да се е оженил за нея. Като неин съпруг щеше да има право да я накара да прави каквото й нареди.