Виковете й пронизваха свежия утринен въздух. Сълзи бликнаха в очите му, а диваците отново го задърпаха по пътеката.
— Мод… Обичам те! Никога не го забравяй! — извика той, опитвайки се да се обърне.
Надяваше се да го чуе. Не можеше да я успокои по друг начин.
Алън вече не усещаше как го тикат към кладата, докато не се озова пред нея и завързаха ръцете му на гърба. Жените започнаха енергично да трупат още небрежно вързани снопи съчки в широк кръг около него, като внимателно оставяха тясна пътека по средата. Той трескаво се огледа за Джеръми и го видя да стои отстрани с крака, вързани с въже към едно тънко дръвче.
Ремъците от сурова кожа стягаха силно китките му и той се опита да ги разхлаби. Бяха влажни и знаеше, че щом започнат да изсъхват, ще го стегнат още повече. Не се съмняваше, че тези диваци ще се опитат да направят смъртта му колкото може по-бавна и мъчителна.
Един индианец се приближи, застана пред него със скръстени на гърдите ръце и го огледа от горе до долу. На иначе безстрастното му лице се четеше безкрайно презрение и Алън тъкмо се питаше дали да не се изплюе в него, когато гласът на Джеръми го предупреди да не върши нищо безразсъдно.
Индианецът мушна Алън в гърдите с дългия си, кафяв пръст.
— Англичанин! — каза той.
— Шотландец! — сопна се младежът.
Другият посочи с пръст собствените си нашарени гърди.
— Точна стрела.
— Вождът — поясни Джеръми със сценичен шепот, който само Алън да долови. — Дръж се по-учтиво.
Борейки се с гнева си, Алън забеляза мъжественото лице, хлътналите, враждебни очи и дългия нос. Точната стрела бездруго вдъхваше респект. Бе висок над шест фута и прав като върлина. Изглеждаше здрав като кремък, но очите му издаваха интелигентна прозорливост.
— Има ли някаква възможност да променим намерението им да ме изгорят? — отправи той реплика настрани към Джеръми.
— Сигурно не, но си струва да опитаме.
Алън погледна дивака право в каменното лице.
— Точната стрела е велик вожд. Славата му се носи на много мили.
Замръзналите устни едва-едва се извиха в слабо подобие на усмивка. Слава Богу, че знае поне малко английски, помисли си младежът.
— Ти англичанин — отсече вождът и отново посочи с пръст към Алън. — Ти умреш.
— Не англичанин. Шотландец! Приятел на Точната стрела! — Небеса, колко глупаво звучи, каза си наум. Бе гледал доста пиеси за диваци, за да знае, че говорят по този начин, и сега с изненада откри, че това наистина бе така.
Точната стрела присви очи.
— Ти бил с англичани при Тайкондегора. Ти враг.
— Тайкондегора е индианското название на Форт Корийон — подсказа Джеръми.
— Да, но англичаните не се бият много добре. Аз напуснал.
Точната стрела сякаш обмисляше думите му.
— Сега ти биеш с Големия баща във Франция?
— За Бога, Джеръми, трябва ли да отговарям на това?
— Кажи му „да“.
Алън кимна.
— Да, бия се за Големия баща във Франция.
Вождът продължително го изгледа. В тишината Алън започна да се надява, че вероятно щеше да има някакво временно отлагане на присъдата. Тогава изведнъж друг индианец с подскоци се приближи до вожда. Върху главата си носеше глава на мечка с широко отворена уста, разкриваща остри зъби. От тила му се показваха разперени птичи крила. Маската бе изсъхнала и съсухрена като лицето отдолу. Старият индианец размаха една дълга тояга, увита в кожа на гърмяща змия, и я навря в лицето на Алън.
— Шаманът — изкрещя Джеръми. — Няма да ти позволи да се измъкнеш така лесно.
Жрецът заподскача около кладата, като крещеше неразбираеми думи. Зад него барабаните подеха ритъма, а останалата част от племето започна да приглася в хор и да тропа с крака.
Подскачайки обратно към външния кръг, шаманът грабна един огромен кош, направен от сплетени клони, и се втурна отново към Алън, за да напъха в него лицето му.
Алън се боеше да погледне какво има вътре, но там се оказа голяма врана, чийто тъмносини пера блестяха на светлината. Когато шумът от барабаните и пригласянето се усилиха, той трескаво погледна първо към Джеръми, после към вожда, който не бе помръднал.
— С моята смърт ще разгневите боговете — извика Алън в лицето му. Индианецът размисли за момент, след това вдигна ръка. Шумът незабавно утихна. В тишината младежът бързо заговори. — Мога да чувам боговете. Убийте ме и ще заплатите скъпо за това.