— Нали знаеш, че никога не се будя преди два. Какво толкова се е случило, че се видя принуден да ме измъкваш от леглото?
— Тази сутрин ме посетиха две лица от Адмиралтейството.
Луиз мълчаливо го изгледа.
— Пийни една чаша какао — каза най-накрая тя и пое едната чаша.
— Не, благодаря. Вече си налях от чудесната ти мадейра. В момента тя повече ми харесва.
— Какво искаха от теб?
— Предупредиха ме, че малките ми безобидни пиеси били твърде многозначителни и, че трябвало да се откажа да ги поставям на сцена. Бяха много прочувствени. Засега нямат основания за по-сериозни подозрения, с изключения на явните ми предпочитания, които личат от творбите ми. Поне засега в Англия това не е достатъчно, за да ме обвинят в предателство.
Луиз внимателно го наблюдаваше над чашата си с какао.
— Наистина ли мислиш, че това е всичко?
— Да, защото в противен случай едва ли биха си правили труда да ме предупреждават. Но каквото и да е, това означава, че вероятно ме наблюдават и по всяка вероятност за в бъдеще няма да мога със същия успех да играя ролята на куриер.
— Да, така е. Няма да е зле за известно време да намерим друг за тази работа.
Алън внезапно се изправи, отиде до прозореца, дръпна дантелената завеса и се загледа в оживената улица.
— Често казано, вече започвам да се питам дали всички тези усилия имат някакъв смисъл. С всяка измината година фамилията от Хановер укрепва все по-здраво позициите си и завръщането на Стюартите изглежда все по-малко вероятно. Когато кралят се оттегли, на престола ще седне внукът му, а той е много повече англичанин от двамата Джордж. Не виждам голяма възможност за промени особено сега, когато Пит стана министър-председател. Войната, в която ни въвлече, ще укрепи още повече консервативните позиции сред обществото. Никой няма да приветства радикални политически промени, когато страната се намира под заплаха отвън.
— Но, моля те, каква ти заплаха! Тази война има за цел единствено изземането на богатите колонии от Франция. — Тя върна чашата на масата и въздъхна. — Страхувам се, че ще се окажа принудена да се върна във Франция, ако хората се настроят прекалено враждебно към французите. Всичко вървеше толкова добре. А сега нещата се влошиха. Тези събития поне принудиха генерал Уилкс да се върне обратно в Англия.
Алън пусна пердето, отиде до студената камина и се подпря на перваза.
— Да, вярно е.
— Подозирам, че истинските ти интереси са насочени към него. Предупреждението май дойде тъкмо навреме. Така ще можеш за известно време да оставиш нашата обща цел и да се съсредоточиш върху личното отмъщение.
Алън се усмихна.
— Не отричам. Видя ли го в какъв шут се е превърнал? Наблюдавах го снощи и едва разпознах в него човека, който причини всички тези злини на семейството ми. С годините той се е превърнал в един дебел и самодоволен развратник.
— Въпреки всичко той продължава да бъде опасен. Само ако можеше да разбере кой си в действителност…
— О, надявам се един ден да го разбере.
Луиз се загледа в Алън, който небрежно се подпираше до камината. С високото си стройно тяло, обиграната походка, семплия редингот и дългата пъстра жилетка той повече имаше вид на човек, който с охота би разисквал последните модни тенденции. Но това впечатление оставаше само докато някой се взреше по-подробно в издълженото му, привлекателно лице с широка уста и тъмнозелени, искрящи очи. Над челото му падаше един тъмен кичур, останалата част от косата му бе опъната назад и вързана на опашка. Елегантната му вратовръзка се спускаше небрежно над редингота, който стоеше като излят върху мускулестото му тяло. Дългите му пръсти и грациозните му ръце се движеха непринудено, но издаваха спотаена сила. Същата сила прозираше и под простите, изпънати панталони, които прикриваха силните му бедра и прасци. Ако беше малко по-млада…
— Затова ли му подхвърли твоята красива малка актриса? И тя ли е част от плана ти за отмъщение?
Алън бързо се огледа.
— Тя може да се окаже полезна.
Луиз се засмя и оправи ръкава на халата си.
— Тя може да се окаже твърде полезна. Доста е красива и никак не е глупава. Освен това си пада и малко упорита. Нищо чудно и тя да има някои идеи по въпроса.
Алън отново седна в креслото и кръстоса крак върху крак.
— Мод ще направи това, което й кажа. Тя ми е много благодарна за това, че й помогнах да успее на сцената.
— Трябва по-често да излизате сред обществото. Тя все още е твърде плаха, но с малко повече опит и уместни забележки много скоро градът ще падне в краката й. Генералът може много да й помогне за това.