— Предполагам, че още държиш да флиртувам с него, без да му давам излишни надежди? Това не е лека работа.
— Е, поне няма да ти навреди. Омайвай го, колкото си искаш, само не се оставяй да те вкара в леглото си. Доставя ми истинско удоволствие да го гледам как страда.
— Ти не ме оценяваш достатъчно. Понякога ми минава идеята да му се отдам само за да ти натрия носа. Повярвай ми, не е много приятно.
Алън я хвана за ръката и я придърпа към себе си. Лицето му бе толкова близо до нейното, че можеше да я целуне.
— Това би било неразумно от твоя страна. Няма да ми е приятно да си те представям в ръцете на негодник като Уилкс.
— Може вече да съм решила — ядосано отвърна тя.
Чертите му омекнаха.
— Искам те единствено в моите прегръдки — прошепна той и се наведе, за да я целуне. Устните му се заеха с чудодейното им предназначение и тя замаяно се отпусна в ръцете му, усещайки изгарящия им полъх. Тоя я пусна и тя се облегна едновременно ядосана на себе си, но неспособна да скрие любовта си. Защо всички ласки, които получаваше, идваха след заплахата да се отдаде на някой друг мъж?
Алън прокара пръст по бузата й, съзнавайки напълно властта си над нея.
— Ти постигна много, Мод, момичето ми. Известността ти е много по-голяма, отколкото си мислех в началото. Сега съвсем спокойно можеш да въртиш на пръста си всички тези надути богаташи, а те да молят за още. Защо не използваш таланта си, за да ги смажеш?
Думите му я объркаха.
— За какво ми е всичко това? За да стана богата и известна. Това не ме интересува. — „Аз искам само теб“ — искаше да добави тя, но предпочете да замълчи. Той прекрасно знаеше, че не можеше да му устои. Ядосана заради собствената си слабост, тя отиде до прозореца, дръпна завесата и се загледа в притихналата улица.
— Какво ще кажеш за мосьо дьо Превалоа? Той също не крие, че ме желае в леглото си.
Алън се облегна и опъна напред дългите се крака.
— Той е французин. Мисля, че няма да сгрешиш, ако стоиш по-далеч от него.
— Има и нещо друго, което ме притеснява. Не си ли забелязал как се държи напоследък Джеръми? Много се е променил.
— Да, забелязах. И аз съм притеснен. Опитах се да поговоря с него, но той отрича всичко. Никога не съм го виждал да пие толкова.
— Вчера, на репетицията, отново бе пиян. Едва се държеше на крака. Ужасих се, като го видях.
— Да, но все пак се представя добре и затова не мога да укорявам. Но подобно поведение не е типично за него. Бих искал да разбера защо е така.
Дали да му обясни, запита се тя? После се отказа, защото добре познаваше ревността му. Това можеше да издигне неприятна преграда между двамата приятели. Освен това нямаше как да разбере дали странното поведение на Джеръми бе резултат от последния им разговор в Лондон. Тогава те си размениха толкова малко думи, че те едва ли биха могли да го наранят толкова дълбоко.
Алън протегна ръце към нея.
— Стига сме говорили за обожателите ти. Ела да напълниш чашата ми, да седнеш в скута ми и да помислиш малко и за мен.
Тя се вгледа в самоувереното му усмихнато лице. Заслужаваше да излее чашата на главата му, да избяга и веднъж и тя да го остави сам! Но прекрасно знаеше, че не можеше да го направи. Мисълта да прекара нощта в прегръдките му бе прекалено изкусителна. Тя прекоси стаята, седна в скута му и го обгърна през врата. Той я притисна до себе си, Мод се наведе и преметна крака през страничната облегалка на креслото.
— Сам си напълни чашата — прошепна тя.
— Палавница! — отвърна Алън и плъзна ръка по корсажа към гърдите й. После развърза връзките, повдигна едното от двете млечни полукълба и заоблизва набъбналото зърно. Мод леко простена и около главата й отново се завихри добре познатото вълшебство.
Алън се пресегна и взе чашата си. На дъното й имаше още няколко капчици, които той изсипа върху гърдите й, наведе се и ги засмука с устни.
— О! — прошепна Мод и се предаде.
Той леко захапа твърдата плът. Плъзна свободната си ръка под полата и бавно започна да я движи, доставяйки й неизмеримо удоволствие. Мод се загърчи и го помоли да спре, но той с удоволствие продължаваше да я управлява, сякаш свиреше на разкошен инструмент, търпеливо моделираше усещанията й, докато най-накрая тялото й се изопна като твърда струна. Той почака да чуе стоновете и молбите й да я обладае и едва тогава я отнесе до канапето, където се вряза в нея и двамата заедно достигнаха до съвършения екстаз.
Алън се облегна назад, а сърцето му биеше така, сякаш щеше да излети от гръдния кош.
— Следващия път… — задъхано каза той, — когато те помоля да напълниш чашата ми, ще го направиш ли?
Мод се забави, докато на свой ред успокои дишането си: