— В такъв случай не е убит или мъртъв. Когато ми каза, че е изчезнал, се опасявах от най-лошото.
Лицето на Алън бе сериозно.
— Още не е мъртъв, но ще бъде. Познавам добре Джеръми. Умен е, но няма нужната закваска, за да издържи едно пътуване до Индия, а още по-малко — живота в армията. Гарантирам ти, че ще е мъртъв до един месец.
Очевидната загриженост на Алън едновременно учуди и развълнува Мод. Знаеше, че двамата мъже са приятели, но никога не бе подозирала, че Джеръми значи толкова много за Алън. Тя отвори уста да му каже, че армията не отива в Индия, но той я пресече, преди да е успяла да каже нещо.
— Сега, ето какво искам да направиш. Ще изиграеш най-голямата си роля в живота! Ще отидеш на онзи кораб и ще кажеш на армейския капитан, че си жената на Джеръми, че имате десет деца и, че те ще загинат от глад, ако не му позволят да се върне вкъщи. Смяташ ли, че ще се справиш?
— Мисля, че да. Но дали ще ме изслуша? Дали в армията позволяват на някои мъже да избегнат насилственото вербуване поради семейни задължения?
— Във флота не, но в армията… Просто не знам. Но си струва да опитаме. Трябва да направим нещо. Няма да допусна това да стане! Няма! Хайде. Да се поупражняваме малко. Представи си, че аз съм офицерът, а ти опитваш да спасиш съпруга си.
Уточняваха подробностите по нейната история, докато колата се клатушкаше по тъмните улици към крайбрежието. Когато спря срещу огромния полюшкващ се върху вълните силует на закотвената шхуна, тя се бе вживяла почти до истински сълзи.
Увери се, че ще й трябват, за да успее да убеди дежурния офицер със студени очи. За щастие на палубата имаше още няколко от неговите хора и тълпа моряци с плитки. Те с нетърпение очакваха отлива. Бе очевидно, че след половин час ще са вече на път.
Мод се хвърли към дежурния офицер. Като ридаеше, умоляваше, падаше на колене и после увисваше на ръката му, тя го призоваваше да остави бедния й съпруг на брега. Офицерът се освободи от нея.
— Кой пусна тази жена на кораба? — извика ядосано той на помощника си.
— Тя ме избута — отвърна той. — Опитах се да я спра.
— А ти кой си? — обърна се капитанът към Алън.
— Братът на тази нещастна женица. Трябва да й повярвате, господин капитан. Това страдащо семейство има нужда от баща.
Офицерът махна с ръка и един огромен сержант пристъпи напред.
— Къде е този човек? Този… Джеръми Оукс?
Сержантът се наведе към него и отвърна тихо:
— Долу, сър. Той дойде на кораба леко… леко ранен. В главата.
Мод усети Как Алън сграбчи ръката й, и зарида високо.
— Спрете тази врява! Човекът положил ли е клетва?
— О, да, капитане. Това бе първото нещо, което направи.
— Тогава нищо не мога да направя. Вашият съпруг е в армията, госпожо, и ще трябва да приемете този факт. Така нареченият ви „брат“ изглежда здрав. Нека той се грижи за бедното ви, страдащо семейство. А сега и двамата напуснете кораба. Смятаме да отплаваме.
Той им обърна гръб. Мод хвърли на Алън отчаян поглед и отново започна да хлипа, когато двама войници пристъпиха напред, за да ги избутат надолу по стълбите.
— Не можете да направите това! — извика Алън. — Индия ще убие Джеръми. Той няма да оцелее!
— В такъв случай можете да се успокоите — саркастично забеляза един войник, — защото не отиваме в Индия, а в Америка.
Стигнал вече до стълбата, Алън сграбчи перилата и спря.
— Какво казахте? Не отивате в Индия? Но аз мислех…
Мод го хвана за ръката.
— Опитах се да ти кажа. Има промяна в заповедите на генерал Уилкс. Ще се бият с французите във Филаделфия.
— Филаделфия ли? Стига си ме блъскал! — и той на свой ред тласна войника. — Почакай само минутка. Америка ли?
— Точно така. И ако не искате да отпътувате с нас, по-добре слизайте веднага от кораба.
— Само за момент. — Той се наведе, за да мине покрай войника, и се спусна към капитана. — Искате ли още един новобранец?
Капитанът го погледна изненадано, а Мод изпищя ужасено.
— Ако имаш предвид себе си, разбира се. Винаги може да ни потрябва силен, здрав мъж.
Откъсвайки се от хватката на войника, Мод изтича към Алън.
— Какво правиш? Полудял ли си?
— Отивам в армията. За мен това е единственият начин да се погрижа Джеръми да остане жив.
— Ами аз? Алън, не можеш просто така да заминеш и да ме оставиш!
Капитанът я погледна отвисоко.
— Вашата „сестра“ изглежда много привързана към вас.
— Сър, може ли за момент да си взема сбогом.
— По-добре е да побързаш. На този кораб няма място за жена.
Алън хвана Мод за лакътя и я поведе към перилата. Той се наведе съвсем близо до изплашеното й лице и прошепна: