Там бяха и войниците, чиито алени, зелени и наситено сини куртки обозначаваха различните им полкове. Те бяха навред и Мод скоро разбра, че би било безполезно да търси измежду тях познатото лице на Алън. Освен това наоколо имаше твърде много други интересни неща, за да се съсредоточи само върху военните.
Когато напуснаха крайбрежната улица, въздухът се прочисти. Широките търговски улици с вдлъбнатини по средата и стълбове, поставени близо до къщите, за да предпазват пешеходците от уличното движение, бяха оградени от двете страни с дървета. Бе виждала такива улици в Лондон, но само в по-изисканите квартали. Повечето къщи тук бяха от червени тухли и камък, и всички изглеждаха еднакви. Тя се удивляваше на липсата на зелена плесен, каквато имаше навсякъде по вековните сгради в родината й. Бе освежаващо да се озовеш на място, където всичко изглеждаше така младо.
Не след дълго тя разбра, че колкото и да бе нов, този град бе запазил някои от страховитите особености на родната страна. В единия край на широка и зелена общинска алея, покрай която минаха, Мод забеляза един позорен стълб, познат й от малкото родно селце. Близо до него се извисяваше страшният силует на бесилката, която явно представляваше такава част от живота в колониите, каквато и в най-малката област в Англия. Когато Джошуа Бенет посочи една огромна купчина от сив камък и уточни, че това е местният затвор за длъжници, тя започна да се пита дали не е очаквала прекалено много от тази нова страна.
Е, да, наистина, не бе рай. Бе още нова и очарователна, и тя смяташе да й се наслаждава.
Стигнаха до крайната цел на пътуването си, когато свиха в една странична уличка и се озоваха пред двуетажна дървена къща с боядисани в яркочервено капаци на прозорците. Изглеждаше удобна и приканваща, и Мод се зарадва, когато Бенет им съобщи, че тук е запазил стаи за жените, а неженените мъже ще отседнат две къщи по-нататък. Една едра жена с огромно боне и престилка, широка като чаршаф, ги покани вътре и ги поведе нагоре по стълбите. Къщата бе подредена по-скоро практично, отколкото луксозно, но изглеждаше достатъчно удобна. Ева и Греъм получиха една обща стая, Кити и Франсис — друга, а Мод, за нейна радост, бе въведена в малката стаичка под стряхата, в която се побираше само едно дъсчено легло и неголям скрин. Едно тенекиено огледало над тоалетката отразяваше светлината, идваща от прозорчето на капандурата, приятно украсена с надиплена, домашно тъкана завеска. След три седмици, прекарани в тясната корабна каюта, мисълта, че разполага с тази чиста, слънчева стая, бе като небесен дар.
Бенет бързаше да настани мъжете, така че тя имаше време да го дръпне настрани само за миг, преди той да тръгне отново.
— Как да открия Алън? — попита шепнешком Мод, хванала го за ръкава.
— Навярно ще дойде в театъра, щом успея да уредя това.
— Но къде е? Представи си, че не разбере за нашето пристигане?
— Скъпа моя мис Мейкджой — отвърна Бенет, като отмахна ръката й, — не се старайте да търсите Алън. Оставете той да ви намери.
Тя обмисли думите му, след като се качи в стаята си и се изпъна на леглото, което сякаш се въртеше и мяташе, въпреки че бе здраво закотвено на земята. Искаше й се също да е така сигурна, че Алън ще узнае за пристигането им. Всичко бе възможно — можеше да не научи за тях или да не знае, че са пътували с „Мария Луиза“. Може дори да е тръгнал от Филаделфия за обширните непознати пространства отвъд крайбрежието. Можеше и никога да не го намери в този огромен, незаселен континент.
Ужасно безпокойство заплашваше да прогони цялата радост, която бе изпитала от откриването на Филаделфия. То изби в притеснение, което напълно би я завладяло, ако леглото не бе толкова меко, слънцето — толкова приспивно топло, а тя толкова изтощена, че потъна в сън, преди да се замисли сериозно за това.
Глава 15
Събудиха я силни удари по вратата.
— Госпожице… госпожице! — Мод позна гласа на африканската прислужница, която й бе занесла багажа горе. — Търсят ви, госпожице. — Гласът бе приглушен от дебелата врата.
Все още полусънена, тя се дотътри до вратата и я открехна.
— Кой е?
— Не знам, госпожице. Някакъв господин. Каза чака него в приемна.
— Благодаря. Сега слизам.
Мод се погледна в малкото огледало и се ужаси от вида си. Косата й бе разрошена, роклята беше измачкана. Не смееше дори да се надява, че господинът, който стои долу, е Алън. Поприглади малко роклята и бързо прокара гребена през косата си, поощипа бузите си, за да порозовеят, и си капна малко лавандулова вода. След това, като се надяваше, че ще си спомни къде е приемната, заслиза по стълбите.