— Не ме интересува успехът — отвърна тя и цялото й тяло се превърна в една въздишка. — Искам само да бъда с теб.
Може би бе по-добре да не му позволява да научи това, но не я бе грижа. Алън остави бутилката на земята и се обърна към нея, като нежно я положи по гръб. Плътните сенки се разстилаха около тях като фина покривка.
Навеждайки се към нея, той дръпна връзките на корсета й. Мод се радваше, че бе облякла най-обикновената си рокля, защото лесно се смъкна от тялото й и разкри отдолу измачкания й бял комбинезон. Алън наклони глава и погали гърдите й през плата, при което по тялото на Мод се разляха сладостни тръпки. Тя знаеше, че той се сдържа, защото нуждата от нея бе като живо същество, което призовава нейния копнеж. Нарочно се бавеше, наслаждаваше се на мекотата на кожата й, очертаваше малки кръгчета с език и това й причиняваше неимоверно удоволствие, което стигаше до екстаз. Мод въздъхна и се обърна така, че гръдта й се намери до устните му, но той не я пое. С влудяваща бавност прокара пръст по очертанията на корсета й, после надолу до талията. Махна с език дрехата, като разголи гърдата й. После нежно я обхвана с ръка, повдигна я, капна мъничко от кехлибареното вино върху набъбналото зърно и едва тогава го облиза с език.
Цялото й тяло пламтеше. Тя започна да стене, докато той милваше гърдата й, дразнеше зърното с език и устни, като леко го смучеше, и накрая й се приплака от отчаяние. Протегна ръце към него и едва тогава откри, че някак бе успял да се измъкне от ограничаващите го панталони. Пръстите й обхванаха втвърдения му член и тя го притегли към себе си.
Нямаше представа, че става нещо с полите й, докато не усети, че се смъкват. Настойчивите му пръсти опипваха и търсеха, милваха бедрата и ханша й, достигаха с ласките си до най-тайнствените й дълбини, изтриваха всяка друга мисъл, освен желанието. Още миг и щеше да започне да се моли.
После, с породена от желанието внезапност, той не можеше повече да се сдържа. Обърна я към себе си и я покри с тялото си. Тя усети как проникна в нея, заживя с последвалите ритмични тласъци. Дъхът й пареше врата му, а той мъркаше, допрял устни до шията й. Тя го притисна по-силно, когато тласъците прераснаха в мощна вълна, която ги отнесе в бунтовната си магия. Чу, че от устните и на двамата се откъсна вик. Алън се отпусна върху нея и Мод усети лудешкото биене на сърцето му. Пръстите й потънаха в плътта му, тя се опитваше отчаяно да го задържи, да го превърне в част от себе си, телата им да останат завинаги така преплетени.
Но, разбира се, това бе невъзможно. Сърцето му забави своя ритъм, дишането й се успокои. Въпреки че лежаха неподвижно, слели тела, мигът на екстаза бе отминал. И Мод тъжно осъзна, че скоро той ще се отдръпне, повече нямаше да има единство, нямаше да има цялост. Колко печално, че нещо толкова хубаво като съединяването на двама души трябва винаги да е свързано с това разделяне.
Но имаше също щастие и удоволствие. Радостта от това, че е била до него, че го е държала в ръцете си, че е получила толкова много от него, щеше да я подкрепя дълго време.
Накрая Алън се претърколи настрани и я притисна в обятията си.
— Знаех, че ми липсваше, но до този момент не разбирах колко много. Чувстваме се много добре заедно, нали?
Тя го целуна по слепоочието.
— Много добре. Но няма да е лесно. Не можем винаги да си правим разходки извън града. Сигурно можем да си наемем къщичка, както правехме в Лондон.
Алън нежно отметна един дълъг кичур от лицето й.
— Няма да може. Този път не. Виждаш ли, една от причините да искам така настойчиво да те открия, е да ти кажа, че армията скоро ще замине.
Завладя я внезапен ужас и тялото й бе обзето от мраз, който охлади цялата й радост.
— Ще заминете? Закъде? Не обратно в Англия, нали?
— Не, не. Очаква се да ни изпратят в някакво място, наречено Форт Уилям. В една от провинциите на име Мериланд. Нямам представа къде се намира, само знам, че е на юг.
Мод се отдръпна и седна, като сграбчи корсета си.
— Но ти не можеш! Не можеш да заминеш и да ме оставиш тук сама. Не и след като ми нареди да те последвам през океана!
Алън се обърна по гръб, сключи ръце под главата си и й се усмихна.
— Едва ли ще бъдеш сама, след като си с цялата трупа.
— Но ти каза… Мислех, че с Джеръми ще се присъедините отново към трупата. Разчитаме на това. Аз разчитам на това!
— Любов моя, това е идеалният вариант, но няма да е толкова лесно да се измъкнем от армията. Дезертьорите първо ги разстрелват и после им задават въпроси.
— Трябваше да помислиш за това, преди да постъпиш доброволно в армията.