— Всъщност тогава не знаех какви наказания се предвиждат. После научих. Не вземай нещата толкова навътре. Знаеш, че ще се присъединя към вас, когато мога.
Мод ядосано затегна връзките на корсета си.
— О, Алън, трябваше да се сетя, че нещо такова ще се случи. Тъкмо когато си помисля, че нещата между нас вървят добре, ти винаги успяваш да избягаш някъде и ме оставяш да се оправям сама. Надявах се този път да е по-различно.
Алън се пресегна, събори я до себе си и я притисна със силните си ръце.
— Няма да те изоставя, Мод. Ще идвам толкова често, колкото мога.
— Колко далеч е този Форт Уилям?
— Не знам. На няколко мили. — Той отмахна косата от гневното й чело и я целуна леко. — Нали не смяташ, че мога да издържа далеч от теб твърде дълго? Със спомените за това, което току-що преживяхме заедно.
Мод почувства как гневът й се стопява и се опита да попречи на това, като поиска да се отдръпне. Той усили прегръдката си и зарови пръсти в косите й.
— А Джеръми? Той ни е нужен. Мистър Бенет очаква той да играе лорд Фопингтън.
— М-м-м… — измърмори Алън, взе лицето й в ръце и отново я целуна. — Джошуа просто ще трябва да си намери друг лорд Фопингтън. Или да свали „Недоволният съпруг“ изобщо от репертоара. О, колко са мили и сладки устните ти.
Примамлива топлина се разля по тялото й. Бе безпомощна в ръцете му и това едновременно й харесваше и я вбесяваше. Тя наведе глава и прекара устни през бузата му и целуна ухото му. Езикът й проследи вдлъбнатините и възвишенията, съзнавайки много добре какъв възбуждащ ефект има това върху него.
— Мистър Бенет дори не е сигурен, че може да ни намери театрален салон — прошепна тя. — Твърди, че квакерите и презвитерианците ще ни попречат да изнесем представления.
Алън изпусна дълга въздишка, когато главата й се пренесе към гърдите му.
— Греши. Само преди няколко години тук е играла една трупа. Самият кмет им намерил зала. О, Боже, къде си научила да правиш това?
Мод се усмихна на възклицанието му. Продължаваше да се движи надолу, достигна до онова чудесно нещо, с което неотдавна той проникна в нея и я завладя. Сега бе пресъхнало и отпуснато. Тя прокара език по цялата му дължина и усети как той потръпва. Бе малко ужасена от себе си. Не беше го правила преди, но бе чувала за това от Кити и Франсис. Със задоволство видя как членът му послушно набъбва под грижите й. Пое главичката и леко я намести между устните си, засмука я, когато усети как в нея отново запулсира живот. Тя галеше и смучеше, а Алън се отдаде на пламъка, който го завладя постепенно. Мод знаеше какъв ефект оказва това върху него и увеличи усилията си, докато усети, че той е напълно в нейни ръце.
— Време е да си вървим — каза тя рязко и седна. Алън се изуми.
— Какво! Не можеш…
Тя коленичи и облече полите си.
— Ако тръгнеш сега, ще се върнеш навреме за вечеря.
За негов ужас тя се изправи, вдигна чашите и бутилката и се запъти към файтона.
— Няма!
— Защо, какво има? Винаги мога да го направя отново, следващия път, когато дойдеш да ме посетиш от Форт Уилям.
Той пропълзя след нея и я хвана за глезените.
— О, значи такава била работата! Няма да стане.
Тя се засмя и го удари на шега, за да го отстрани.
— Май не ти харесва ти да си оставеният? Колко тъжно. — Измъквайки се от ръцете му, тя захвърли бутилката и се затича към колата. — Приятен ден, господин Сладострастник — подвикна тя, като се изсмя.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно, госпожице Игривке — отвърна той, като скочи и хукна след нея. Хвана я, преди да е стигнала до файтона, и я стисна здраво през кръста.
— Добрият актьор трябва да довърши това, което е започнал — каза той задъхано и я повали сред тревата и листата.
Смехът на Мод се смеси със стоновете му, когато той отметна полите й нагоре и проникна в тръпнещото й от очакване тяло. С всеки тласък пламъкът обхващаше и нея, докато тя също извика от желание. Сграбчвайки го за раменете, тя го притисна към себе си, докато заедно се извисиха на крилете на възторга към един вулканичен миг на екстаз, който ги сля в едно горящо цяло.
Алън се отпусна върху нея напълно изтощен.
— Ах, ти, хитрушо — извика той, когато отново бе в състояние да говори, — нарочно ме подведе.
Мод обви с ръце врата му и го притегли към себе си.
— О, Алън, не заминавай! Остани във Филаделфия с мен. Не искам отново да те изгубя.
— Няма да ме изгубиш.
— Но тази страна е толкова голяма! Представи си, че се разделим и никога отново не можем да се намерим?
— Това няма да се случи. Знаеш, че те обичам, Мод. Но имам и други грижи, важни грижи. Неща, които трябва да се свършат.
Беше напълно безполезно.