С революционния комитет в Палермо, съставен от пламенни патриоти, решихме да установим главната си квартира в Съдебната сграда, средищна точка на града.
Палермо не ни даде голям контингент от въоръжени хора, понеже бурбонците се бяха погрижили да го държат напълно невъоръжен. Обаче, трябва да призная, че въодушевлението у тия добри граждани не намаля за миг — нито поради кръвопролитните боеве из улиците, нито поради свирепата бомбардировка на неприятелския флот, на укрепленията на Кастелмаре и кралския дворец. Напротив, мнозина поради липса на пушки, идваха при нас въоръжени с ками, ножове, ръжени и разни други сечива. Пичиотите се биеха също тъй храбро и попълваха намалелия брой на Хилядата. Жените също бяха увлечени от патриотичния порив: сред оня ад от бомби и пушечни изстрели, те насърчаваха нашите с бурни одобрения и възгласи: „Да живее!“ Те хвърляха от прозорците столове, дюшеци и всякаква друга покъщнина за барикадите и много от тях слизаха по улиците за издигането им. Отначало населението се смая от смелото ни влизане в града, но след като попретръппа, започна да става все по-смело и по-смело. Барикадите изникнаха от земята като по чудо и Палермо бе задръстен от барикади. Техният брой може би беше прекален, но без съмение те допринесоха твърде много народът да се освободи, а бурбонските войски да се изплашат. После, този непрекъснат труд държеше всички в движение и подхранваше въодушевлението им.
Една от най-големите мъчнотии за нас беше липсата на снаряжения. Обаче намерихме работилница за барут; ден и нощ се произвеждаха и патрони. Ала производството не достигаше, понеже непрекъснато се водеха сражения срещу многобройните бурбонски войски, които бяха завзели главните точки на града. Нашите войници и особено пичиотите стреляха много, снаряженията не им достигаха и постоянно ме разпъваха на кръст с исканията си.
Въпреки всичко бурбонците се бяха прибрали в укреплението на Кастелмаре, във финансовото министерство, в кралския дворец и в няколко съседни къщи, и ние бяхме господари на целия град.
Най-много неприятелски войници се бяха приютили в кралския дворец, дето се намираше главнокомандуващият генерал Ланца; но те нямаха връзка с морето и другите свои позиции.
Някои наши ядра заемаха изходните точки на града, така че войските от кралския дворец с генерал Ланца бяха съвсем откъснати. След три дни те започнаха да чувствуват недостиг от хранителни припаси и да се чудят къде да дянат ранените. Генерал Ланца се принуди да влезе в преговори с нас за погребването на убитите, които бяха започнали да се разлагат, и за преместването на ранените на борда на флота, за да бъдат пренесени в Неапол.
Сключихме двадесет и четири часово примирие, от което впрочем и ние имахме голяма нужда за производството на барут и патрони.
Тук трябва да припомня, че не получихме никаква помощ в оръжие и снаряжение от корабите, закотвени на пристанището, включително и от италианската фрегата, през ония дни, когато бяхме готови да заплатим със съответно тегло кръв за всяка пачка патрони. Доколкото си спомням, купихме само един стар железен топ от гръцки кораб. При появата на бурбонските колони на фон Мекел и Боско, които, след като бяха продължили по следите ни към Карлеоне, се връщаха към столицата, неприятелският генерал без малко щеше да промени решението. Действително появата на поменатите пълководци, начело на пет или шест хилядна отбрана войска, беше много важен факт, който можеше да бъде съдбоносен за нас. Измамени в надеждата си да ни изненадат и разпръснат и научили се за влизането ни в Палермо, те дойдоха разярени и нападнаха смело града.
Малкото мои сили, разгънати по цялата повърхнина на града, не бяха достатъчни, за да се противопоставят на нахлуващия неприятел. Въпреки че нашите при Порта Термини бяха малко на брой, те се защищаваха храбро и терена до Фиера Векиа отстъпиха педя по педя.
Като ме уведомиха за напредването на неприятеля, събрах няколко дружини от нашите и се спуснах натам. Из пътя ми съобщиха, че генерал Ланца желаел да продължи преговорите на борда на английския адмиралски кораб, който се намираше в Палермското пристанище.
Поверих командуването на града на генерал Сиртори, моя началник щаб, и отидох на поменатия параход, дето заварих генералите Летиция и Хретиен, които бяха дошли да преговарят с мене от страна на главнокомандуващия неприятелската войска.
Нямам под ръка предложенията, направени ми от генерал Летиция, но си спомням много добре, че се отнасяха до размяната на пленници, до пренасянето на ранените на борда на флота, до позволението да внесат хранителни припаси на ония, които бяха в кралския дворец, до съсредоточаването на неприятелските сили при Куатровепти, позиция с големи сгради, свързани с морето, и, накрай, до засвидетелствуването от страна на града на уважение и подчиненост към негово величество Франсоа II.