Изслушах търпеливо първите членове на предложението, но когато читателят стигна до унизителния член за Палермо, станах разгневен и заявих на генерал Летиция, че той знае много добре, че има работа с хора, които умеят да се бият, и че друго няма какво да му отговарям.
Той ми поиска двадесет и четири часово примирие, за да пренесат ранените: дадох го, и така нашите преговори свършиха.
Трябва да отбележа, пътем, че водачът на Хилядата, към когото дотогава се отнасяха като към авантюрист, изведнъж стана „превъзходителство“, титла, от която е бил винаги отегчаван при следващите спогодби и която винаги е презирал. Такава е низостта на силните на земята, когато бъдат поразени от нещастието!
Във всеки случай, положението съвсем не беше розово: Палермо не разполагаше с оръжие и снаряжение; бомбите бяха разрушили част от града; неприятелят се намираше в него с най-добрите си войски, а с останалите си войници заемаше най-силните позиции; флотът обстрелваше улиците с артилерията си и оръдията на кралския дворец и на Кастеламаре я подпомагаха в разрушителното дело.
Аз влязох в Съдебната сграда, дето заварих видните граждани, които ме очакваха. С острия си южняшки поглед те се опитаха да прочетат в очите ми резултатите от преговорите. Изложих им откровено условията, предложени от неприятеля; моите слушатели не изпаднаха в униние. Казаха ми да говоря на народа, който се бе събрал под балконите; и аз говорих.
Признавам, че не бях обезсърчен, както не съм бил обезсърчен и при други може би по-трудни обстоятелства, но като имах пред вид, от една страна, силата и броя на неприятеля и, от друга, незначителните ни средства, у мене се породи известна колебливост за решението, което трябваше да взема, т.е. дали да продължим защитата на града или пък да съберем силите си и да хванем отново полето.
Тази последна мисъл ми мина през ума като мора̀, ала я отпъдих с гняв: това означаваше да изоставя града на произвола на вилнеещия неприятел! Така, почти ядосан на самия себе си, аз се явих пред народа и му разкрих снизходителността си към всичките условия, предложени от неприятеля; когато обаче стигнах до последното, заявих, че съм го отхвърлил с презрение. Единодушен рев на негодувание и одобрение се изтръгна от тълпата; и тоя рев реши съдбата на два народа и постанови падането на един тиранин. Аз се ободрих и от този миг изчезна всяко колебание: воини и граждани се надпреварваха в работа и смелост. Барикадите се умножаваха, всеки балкон, всяка тераса се покриваше със сламеници за защита, пълнеха се с камъни и др. за смазването на врага. Производството на барут и патрони също тъй вървеше трескаво; няколко стари оръдия, изровени дявол знае откъде, положихме на добри позиции; други оръдия купихме от търговски кораби. Жени от всички съсловия се явяваха из улиците да насърчават работниците и всички, които се готвеха за сражението.
Английските и американските офицери, които се намираха на пристанището, подариха на нашите револвери и ловни пушки. Някои от сардинските офицери също тъй проявиха симпатии към святата кауза на народа, а моряците от италианската фрегата изгаряха от желание да споделят опасностите на братята си, като заплашваха, че ще избягат от кораба. Само ония, които бяха послушни на студените пресметачи от министерството в Торино, не се трогваха от внушителното зрелище и оставаха безстрастни свидетели на разрушението на един от най-благородните италиански градове, като очакваха заповеди; а може би те вече бяха получили заповед да ни дадат ритник, ако бъдем победени, или да се отнесат към нас като към големи приятели, ако излезем победители.
На един млад сицилианец от почтено семейство, когото изпратих на борда на сардинската фрегата и който, докато стигне дотам, трябваше да мине през доста опасности, отвърнаха със следните думи: „Вие може да сте шпионин“; и не му дадоха снаряженията, за които го бях изпратил.
Във всеки случай неприятелят забеляза нашата решителност и решителността на града. Не се предизвиква безнаказано един народ, който е решил да се бори докрай! После, деспотизмът се лъже много, като охранва щедро проконсулите си, които естествено не могат да се решат да изложат благоутробието си на опасност сред барикадите на презрените тълпи.
Преди да изтече двадесет и четири часовото примирие, яви се нов пратеник. Той ми поиска тридневно примирие, понеже двадесет и четирите часа не били достатъчни за пренасянето на труповете на борда. Дадох и него. Между това ние използувахме всеки миг за производството на барут и патрони, като продължавахме и работата си около барикадите. Ядрата близо до столицата увеличаваха силите ни и заплашваха гърба на неприятеля. Орсини с останалите оръдия също тъй беше дошъл; с него бяха дошли и други ядра. Нашето положение всеки ден се подобряваше и намаляваше волята у бурбонците да ни нападнат.