На една нова среща с генерал Летиция разрешихме въпроса за оттеглянето на войските, които се намираха в кралския дворец и при Порта Термини, за да бъдат събрани всички на Куатровенти и на вълнолома. От това, естествено, ние спечелихме.
Преустановяването на враждебните действия и оттеглянето на бурбонските войски към морето изпълниха населението с доверие и смелост дотолкова, че бяхме принудени да поставим при предните постове червеноризци, за да избегнем сблъскването на сицилианците с бурбонските войници, срещу които омразата беше безкрайна. Най-сетне водихме преговори и за отпътуването на бурбонските войски, понеже не можеха да останат много дни на заетите тесни позиции, и за пълното опразване на града и на укрепленията.
Храбростта на Хилядата и изобщо на защитниците на Палермо беше голяма. Поведението на Хилядата и на населението не се промени нитоза миг. Всички бяха готови да загинат под развалините на красивата столица. Тая обща готовност за саможертва даде великолепен плод.
Двадесет хиляди войници на деспотизма капитулираха пред шепа граждани, обрекли се на жертва и мъченичество. Това беше цяло чудо, понеже бурбонските войски се биеха добре. Ликувайте мъже, жени и деца, които допринесохте за освобождението на отечеството! Палермо е свободен и тираните са изгонени: заслужено можете да се гордеете и да ликувате! Гордата столица на Сицилия, подобно на своите вулкани, изпраща далеко трусовете си и при юнашкия и рев се огъват разклатените тронове на лъжата и тиранията!
В Палермо загубихме храбрия Тюкери, унгарец. Между ранените храбреци бяха: Биксио, двамата Кайроли и др.
МИЛАЦО
Отпътуването на бурбонските войски от Палермо беше истински национален празник, още повече, че съгласно с уговорените условия, те пуснаха на свобода всичките политически затворници на видни семейства, които бяха затворени в Кастеламаре.
Цялото население ликуваше, когато видя скъпите си осъдени синове, които бяха страдали толкова много в ужасните затвори.
Аз бях установил главната си квартира в един павильон в кралския дворец, отдето се открива цялата улица „Толедо“, а от другата страна продължението на същата чак до Монреале. Оттам можах да се наслаждавам на гледката, която представлява един велик и пламенен народ, когато се вълнува. Освободените бяха тържествено доведени до жилището ми от една брезкрайна тълпа, полудяла от радост, че са свободни прескъпите и затворници. Към мене проявиха много скъпа признателност и една сълза овлажни страната ми. Оттогава затече един период на почивка, от която се нуждаеха всички, особено Хилядата. Горките младежи! Те бяха отбрани от целия италиански народ, непривикнали на мъчнотиите и лишенията, повечето от тях студенти и завършили университета. И всички, с малко изключения, се бяха посветили на героизма и мъченичеството за освобождението на тази наша земя, връхлетяна от чужденеца и може би заслужено робиня, понеже някога е била господарка на света. Завоюването на познатия свят е било голям грях, понеже след него са дошли грабежът и превръщането на хората в роби, което пък е породило всеобщата омраза срещу завоевателя.
Хилядата, по-голямата част от тях несвикнали с морета, се бяха разделили с морската болест, за да се хвърлят в кръвопролитните сражения, и по почти непроходими пътеки бяха стигнали в Палермо, дето след като прогониха двадесет хиляди войници от най-добрата бурбонска войска, с помощта на населението, освободиха цяла Сицилия за двадесет дни.
Неприятелят се отдалечи от нас, за да се подготви за нови сражения; ние също тъй трябваше да се подготвим да го срещнем. И тъй, в Палермо и във всички части на острова, които освободихме от бурбонските войски, свикахме населението под знамената; сключихме договор за доставка на оръжие отвън; уредихме една леярница в столицата и продължихме да произвеждаме неуморно барут и патрони. Палермо, военна крепост на деспотизма, за няколко дни стана разсадник на воини на свободата! Каква красива гледка представляваха на военни упражнения през утринните часове тези пъргави млади сицилиапци! Техният устрем и тяхната воля можеха да утешат душата на ветерана, за когото свободна Италия е била мечта през целия му живот. И Италия можеше да се освободи напълно, ако бездействието на едни и лукавството на други не бяха потъпкали националния героизъм през оная славна епоха.