Престоя си в Палермо, след опразването му от врага, употребихме и за полезни дела. Голям брой момчета, скитащи из улиците, дето най-вече се опорочават, бяха събрани в подходящи сгради и възпитавани за живот на честни граждани и войници. Подобрихме положението на благотворителните учреждения и снабдихме с хранителни припаси цялото население, което бе пострадало от бомбардировките и изобщо от войната. Осъществихме също тъй организирането на диктаторско управление, за което допринесоха мнозина уважавани патриоти от Сицилия, между които изпъкваше известният адвокат Франческо Криспи, един от Хилядата.
Националните сили, разпределени в три дивизии под името Южна войска, се отправиха после на изток, за да изпълнят поетата освободителна мисия.
През дните на борбата в Палермо, бе пристигнал „Утиле“ - малък италиански параход, със стотина души от нашите, които от Марсала, дето благополучно бяха слезли, пристигнаха в столицата навреме, за да вземат участие в последните сражения.
Експедицията на Медичи, с три парахода и около две хиляди души, пристигна в Кастеламаре, на няколко мили западно от Палермо, преди всичките бурбонски войски да бяха отплавали. От всички италиански области прииждаха нови ядра и в късо време ние бяхме в състояние да откъсваме експедиционни колони за различни точки на острова, за да накараме да признаят новото правителство, което впрочем бе вече приветствувано навсякъде, или за да търсим неприятеля, дето и да се намираше. Една дивизия, командувана от генерал Тюр, потегли за средището на острова. Дивизията от десния фланг, командувана от генерал Биксио, по крайбрежието на южна Сицилия, и дивизията на левия фланг, командувана от генерал Медичи, по северното крайбрежие, тръгнаха със заповед да съберат всички доброволци, които се явят, и да се съсредоточат накрай всички при Месинския пролив.
В Палермо пристигна също тъй и генерал Козенц с две хиляди души. След тях дойдоха и други, изпратени от „комитетите за подпомагане на Сицилия“, образувани в различните области, под главното ръководство на доктор Бертани в Генуа.
Колоната на Козенц потегли също тъй за Месина в подкрепа на Медичи, заплашен от силен бурбонски корпус, под командата на Боско, който се бе отправил от този град за Спадафора да търси нашите.
Боско, начело на около четири хиляди души, с артилерия, бе излязъл от Месина със задача да поддържа връзка между Милацо и този град и да се опита да нанесе удар върху корпуса на Медичи, който бе завзел Барцелона, Санта Лучиа и някои околни села. Действително той нападна, ала бе отблъснат и се оттегли към Милацо, като завзе и опустоши южните равнини. Трябваше да се отървем от тази неприятелска сила, която единствена се държеше все още на открито.
Уведомен от генерал Медичи за движенията и силите на неприятеля, аз се възползувах от пристигането в Палермо на две хиляди души под командата на полковник Корте, не позволих да слязат на суша и заповядах една част от тях да се прехвърлят върху борда на „Сити оф Абердин“, на който се качих и аз и на следния ден стигнахме в Пати. Като се присъединихме към генералите Медичи и Козенц, при които още не беше пристигнала бригадата; която се движеше по крайбрежието, решихме да нападнем бурбонските войски призори, на следния ден след пристигането ми.
СРАЖЕНИЕ ПРИ МИЛАЦО
Много злобен и несправедлив бе оня, който отсъди, че победите, постигнати от свободните италианци над бурбонските войски, били „леки“ победи. Аз съм виждал много битки и трябва да призная, че сраженията при Калатафими, Палермо, Милацо и Волтурпо правят чест на доброволците и войниците, които взеха участие в тях. Щом от петте или шестте хиляди наши хора, които се биха при Милацо, около хиляда бяха извадени от строя, това показва, че победата не е била лека.
Както казахме, генерал Медичи се движеше с дивизията си по северното крайбрежие към Месинския пролив; а бурбонският генерал Боско, начело на отбран корпус, съставен от пехота, кавалерия и артилерия и превъзхождащ числено нашия, пресичаше главния път, който води за Месина, като се опираше на крепостта и града Милацо. Вече бяха станали няколко незначителни схватки, в които нашите се бяха проявили като храбреци срещу стрелците на Боско - добри отреди, въоръжени с великолепни карабини.
След като пристигнаха двете хиляди души на Корте, ние очаквахме да пристигне наскоро и корпусът на Козенц, затова решихме да нападнем неприятеля.