Тая беда трая кратко: полковник Мисори ми се притече на помощ начело на няколко наши отреда, които преди това бяха превзели оръдието, и ме освободи с револвера си от моя противник от неприятелската кавалерия.
Притиснат от тия храбреци, най-сетне неприятелят се огъна и се оттегли стремглаво към Милацо, преследван от цялата наша нападателна линия.
Победата бе пълна. Напразно артилерията от крепостта закриляше оттеглянето на бурбонските войски: нашите доброволци, презирайки градушката от оръдейния картеч и куршумите на пушките, нападнаха Милацо, и преди да настъпи нощта, бяха господари на града, бяха обградили крепостта от всички страни и бяха издигнали барикади на улиците, изложени на изстрелите от крепостта.
Победата при Милацо ни струваше много, понеже броят на убитите и ранените ни беше много по-голям от броя на убитите и ранените на неприятеля. Тук му е мястото да припомня още веднъж за крайно лошите оръжия, с които трябваше да се бият нашите нещастни доброволци.
Тоя ден, ако не, бе един от най-блестящите, положително бе един от най-кръвопролитните. Бурбонските войски се биха и задържаха храбро позициите си в продължение на няколко часа.
Съдбата на Бурбона беше решена. Последиците от победата бяха великолепни. Неприятелят, затворен в Милацо, се видя скоро принуден да се оттегли в крепостта, дето бе опасан от барикадите, издигнати от нас. Наблъскан в крепостта, поради липса на място, неприятелят бе принуден да капитулира на 23 юли 1860 г., като предаде крепостта, артилерията, снаряженията и известен брой мулета за оръдията. Като станахме господари на Милацо и на целия остров, без крепостите Месина, Агоста и Сиракуза, ние веднага насочихме силите си към пролива. Генерал Медичи овладя Месина без съпротива и се зае да укрепи нос Фаро; тъй че нашите параходи можеха свободно да се движат от Палермо до бреговите позиции, завзети от нас.
От завземането на Палермо насетне ние придобихме и други търговски параходи; когато станахме господари и на „Велоче“, военен бурбонски кораб, докаран ни от храбрия комендант Ангуисола, ние вече разполагахме с малка марина, която ни послужи отлично при всички наши нужди.
И тъй, ние завзехме Месинския пролив от Фаро до града Месина. Между това колоните на Биксио и Ебер ни настигнаха по пътя за Джирдженти и Калтанисета, а образувахме и четвърта дивизия на Козенц. Така че много скоро се сдобихме със значителна сила, която за нас беше внушителна, тъй като бяхме свикнали да действуваме с малък брой хора.
ПРИ МЕСИНСКИЯ ПРОЛИВ
Щом стигнахме до пролива, трябваше да го преминем. Възвръщането на Сицилия към голямото италианско семейство беше наистина чудесна придобивка. Та какво? Трябваше ли ние, за да се харесаме на дипломацията, да оставим необединено, окастрено отечеството си? Ами Калабрия и Неапол, които ни очакваха с отворени обятия? Ами оная част от Италия, която се намираше още под властта на чужденеца или поповете? И тъй, ние трябваше да преминем пролива, въпреки най-голямата бдителност на бурбонските войски и на ония, които ги заместваха.
Един ден можахме чрез един калабриец, наш привърженик, да влезем във връзка с някои военни от гарнизона на Алта Фиумара, много важна точка на източния бряг на пролива. Натоварих полковниците Мисори и Музолини да отидат с двеста души през нощта и да се опитат да овладеят поменатата крепост. Обаче, било поради недоразумение, било поради страх у водача, било поради други причини акцията пропадна. Нашите хора се натъкнали на неприятелски патрул, който бил разбит, но дал тревога и нашите били принудени да хванат планината.
Началото беше неблагоприятно и трябваше да изоставим проекта за преминаване на пролива при Фаро, като опитаме да го преминем другаде.
През ония дни пристигна от Генуа д-р Бертани и ми съобщи, че трябвало да се съберат при Аранчи, на източния бряг на Сардиния, около пет хиляди от нашите, които той изпратил от Генуа, преди сам да отпътува. Това решение — да се съберат хората при Аранчи произлизаше от ония, които като Мацини, Бертани, Никотера и др., без да осъждат експедициите ни в Южна Италия, смятаха, че трябва да се правят диверсии в папската държава или в Неапол! Или пък може би още отказваха да се подчинят на диктатурата.
За да не отблъсвам изцяло стратегическата идея на тия господа, намислих да настигна петте хиляди души и с тях да се опитам да ударя Неапол.
И тъй, аз отплавах с Бертани на борда на „Вашингтон“ за залива Аранчи. Като пристигнахме на пристанището, заварихме само една част от експедицията, тъй като повечето от доброволците вече се бяха отправили за Палермо. Това обстоятелство ме накара да променя намерението си. Ние качихме част от хората върху „Вашингтон". Отидохме в Магдалена за каменни въглища, оттам в Калиари, в Палермо, в Милацо, и се завърнахме на нос Фаро. Там генерал Сиртори бе подготвил два наши парахода, „Торино“ и „Франклин“, да обиколят Сицилия от север на запад и юг до източната част на острова при Таормина.