Выбрать главу

Това беше разумно и щастливо решение. Двата поменати парахода стигнаха в Джардини, пристанище на Таормина, взеха дивизията на Биксио и я пренесоха благополучно в Мелито, в Калабрия.

Понеже експедицията с двата парахода с дивизията на Биксио трябваше да отпътува от Джардини за Калабрия, аз още същия ден, в който пристигнах на Фаро, отплавах за Месина; там наех кола и стигнах навреме, за да се кача на „Франклин“ и да се прехвърля и аз в Калабрия.

НА НЕАПОЛСКА ТЕРИТОРИЯ

Към края на август 1860 г., през един хубав ден, около три часа сутринта, доближихме брега на Мелито. Призори всичките ни хора бяха на суша с оръжието и багажа си и ако не беше заседнал корабът „Торино“, който не можа да излезе, въпреки усилията на „Франклин“ да го изтегли, можехме още същия ден да продължим за Реджо.

В три часа след пладне се появиха три бурбонски парахода и започнаха да обстрелват хората и парахода ни. Те се опитаха дори да изтеглят „Торино“, но не успяха и го опожариха. „Франклин“ беше потеглил и се спаси.

На следната утрин, към три часа, слязохме на суша и се отправихме към Реджо.

През нощта на няколко пъти спирахме, за да отпочипат хората ни и за да ги съберем, и в два часа заранта нападнахме Реджо.

НАПАДЕНИЕТО НА РЕДЖО

Нападението на Реджо извършихме откъм хълмовете, т.е. от изток, дето срещнахме слаба съпротива, понеже не ни очакваха оттам.

Бурбонските войски, след като изпразниха оръжията си срещу нас, се затвориха в укрепленията си. При тази схватка бяха ранени генерал Биксио, полковник Плотино и няколко други офицери и войници.

През оная нощ се случи нещо, което може да послужи за урок на младите войници, и което трябва упорито да се избягва. Аз винаги обръщам внимание при нощните действия да не се стреля; и през оная нощ на няколко пъти - преди и през време на похода — не пропуснах да повторя да не се стреля. Но въпреки предупрежденията ми, когато моите млади другари се бяха строили на площада в Реджо, след като бяха прогонили неприятеля в укрепленията, един изстрел, даден от редиците ни (а според някои от един прозорец) може би неволно, накара да изгърмят пушките на цялата колона, съставена от около две хиляди души, без да видим нито един неприятел. Аз, който се намирах на кон сред оня развълнуван квадрат (хората бяха строени в квадрат — спроти формата на площада), скочих на земята и само един куршум закачи шапката ми.

При настъпването на деня казах на генерал Биксио: „Аз ще се изкача на височините, за да хвърля поглед наоколо, а вас оставям“. Това решение взех, понеже исках да видя дали извън Реджо има неприятелски войски и дали пристига колоната на Еберард, която беше останала назад и трябваше да пристигне заранта.

Като се качих на височините, които господствуват над Реджо, забелязах една неприятелска колона от около две хиляди души, която идваше от север към височините, върху които се намирах. От Реджо бях взел със себе си малка пехотинска дружина; придружаваха ме също тъй и тримата мои адютанти Беци, Басо и Капцио. Бях разположил малката си сила върху най-високата точка на хълмовете, дето се намираше къщата на един селянин, когото накарах да се оттегли, понеже предвиждах, че ще се бием. Моето предвиждане се сбъдна: колоната на генерал Гио, главен комендант на силите на Реджо, напредваше и бе вече много наблизо. Аз заех отбранително положение и изпратих за помощ в града.

Положението беше опасно: неприятелите бяха много, моите хора малко; и ако бурбонците, вместо да стрелят, като се придвижват напред, биха нападнали направо малкото ми доброволци, невъзможно беше да им се съпротивляваме и изходът от боя беше несигурен. Градът Реджо е разположен на брега и е обграден отвсякъде, освен откъм пролива, с хълмове. Ако бурбонците, които все още владееха укрепленията, станеха господари на тези височини, работите за нас лесно можеха да се обърнат с главата надолу. Ала и този път победата трябваше да ни се усмихне. Като пристигнаха малкото, но бързи подкрепления, изпратени от генерал Биксио, ние задържахме първоначално заетите позиции и понеже броят на нашите се беше увеличил достатъчно, нападнахме неприятеля, който остави полесражението и се оттегли на север.